Читать «Хеликония. Лято» онлайн - страница 316

Вечерта беше малко по-хладна. Усетиха нов земен трус, но сред всеобщата суматоха той мина почти незабелязан.

Успокоен и освежен от банята, добре нахранен, Сайрен Стунд беше готов да приеме по подобаващ начин Алам Есомбер и достопочтения Гуадъл Улбобег. Преди да покани двамата мъже в покоите си, той се настани удобно на една кушетка заедно със съпругата си, като се постара видът им да бъде достатъчно впечатляващ за случая.

След като размениха всички полагащи се любезности, една робиня наля вино в чашите, предварително напълнени с лордриярдски лед.

Гуадъл Улбобег беше препасал върху леката си дреха свещенически пояс. Той влезе неохотно и явно никак не се зарадва от присъствието на Криспан Морну. Старецът усещаше, че положението му е несигурно, и нервничеше.

Алам Есомбер, напротив, имаше твърде жизнерадостен вид. Както винаги безупречно облечен, той се приближи уверено към кушетката и целуна ръка на двете кралски особи с вид на човек, недосегаем за бактериите.

— Днес следобед, Ваше величество, вие наистина ни предложихте незабравим спектакъл, както обещахте. Моите поздравления. Как ловко жонглираше с думите този ваш стар безбожник! Разбира се, съмнението само укрепва вярата ни. И все пак каква ирония на съдбата! Омразният крал Джандол-Анганол, покровителят на фагорите, който едва днес сутринта трябваше да защитава живота си пред съда, тази вечер се изправя като героичен защитник на божиите чеда!

Той се засмя закачливо и се обърна към съветника Морну в очакване последният да го порицае за безпричинната му веселост.

— Това е богохулство — произнесе Криспан Морну с възможно най-мрачния си глас.

Есомбер кимна с усмивка.

— Сега, когато ни е дадено ново определение за Бога, сигурно ще има и за богохулството? Вчерашната ерес, господине, днес се възприема като утрешен верен път, който сме длъжни да последваме възможно по-скоро…