Читать «Хеликония. Лято» онлайн - страница 315

— А, струва ми се, че най-напред ще се изкъпя…

Криспан Морну измъкна от необятната си черна дреха някакъв плик.

— В тазседмичния отчет от Матрасил се казва, че скоро проблемите там могат да се изострят до крайност. Ундрейд Чука, Бичът на Мордриат, е загинал в битка, падайки от хокснито си. Докато той заплашваше Борлиен, в столицата все още цареше единство. Сега Ундрейд е мъртъв, а Джандол-Анганол е далече…

Той остави думите му да увиснат във въздуха, като се усмихваше с топлотата на стоманено острие.

— Предложете на Джандол-Анганол бърз кораб, Ваше величество — два, ако трябва, и да се маха заедно с фагорската си гвардия по Валворал възможно най-скоро. Може и да се съгласи. Убедете го, че положението тук е извън всякакъв контрол и че неговите безценни скотове трябва да бъдат отстранени, иначе ще бъдат изклани. Той се гордее със способността си да върви в крак със събитията. И ще го убедим, че пак е принуден да постъпи така.

Сайрен Стунд сбърчи чело и се замисли.

— Джандол-Анганол никога няма да приеме такъв добър съвет от мен. Нека неговите приятели му го предложат.

— Приятелите ли?

— Точно така, неговите пановалски приятели. Алам Есомбер и онзи презрян Гуадъл Улбобег. Повикай ги, а аз през това време ще се насладя на банята. — Кралят се обърна към съпругата си: — Искаш ли да дойдеш и ти, скъпа, и да се насладиш на гледката?