Читать «Хеликония. Лято» онлайн - страница 312

— Да, знам, че това звучи кощунствено, съжалявам! — крещеше Сартори-Ирвраш. Шумът нарастваше. Оди се приближи плътно до него. — Истината трябва да бъде казана и чута. Фагорите са били някога господстваща раса и отново ще бъдат, ако ги оставим да живеят. Моите опити доказаха, че някога ние сме били животни. Неизповедимите пътища на генетиката са създали човешкия род от получовеците — от онези получовеци, които преди прелома са били домашни любимци на фагорите. Човешкият род е произлязъл от получовеците така, както фагорите са произлезли от фламбрегите. А щом фагорите произлизат от фламбрегите, по същия начин могат един ден да наводнят земята. Те все още чакат, диви, със своите рогати кайдо, в Горен Нктрик, за да връхлетят върху нас в отмъщението си. Те ще ви пометат, така че вслушайте се в предупреждението ми. Засилете гоненията, преследвайте ги още по-неумолимо! Фагорите трябва да бъдат изтрити от лицето на земята още през лятото, докато човечеството е силно. Когато дойде зимата, ще се върнат и дивите кайдо! Чуйте какво ще ви кажа накрая: не бива да пилеем сили, воювайки помежду си. Трябва да се борим с по-стария враг и с хората, които го покровителстват!

Ала всички вече се биеха помежду си. Най-вярващите сред публиката обикновено бяха онези, които се включваха най-активно в гоненията на фагорите, като Криспан Морну например. Пред тях стоеше един изгнаник, който оскърбяваше най-светите им религиозни чувства, но същевременно отприщваше агресивността им. Първият, хвърлил камък по него, беше нападнат от съседа си. Навсякъде из градината летяха камъни. Скоро беше измъкнати първият кинжал. Един мъж се втурна между лехите и падна окървавен по лице на земята. Жените пищяха. Страстите се разпалваха, нарастваха страховете. Отделните схватки прераснаха в общо сбиване. Навесът рухна.

Когато Алам Есомбер тихо се измъкна от бойното поле, там се разиграваше историята на войната в миниатюра.

Главният виновник за суматохата стоеше потресен. Не можеше да повярва, че е възможно хората да реагират на истината по този начин. Заслепени идиоти! Един камък го удари по устата и той се строполи.