Читать «Хеликония. Лято» онлайн - страница 311

— Изводът е ясен, той сам се натрапва. Фагорската раса, на която човечеството дължи много от бедите си през изминалите векове, не е раса от нашественици, каквито са дриатите. Не! Тя е древна раса. Някога тя е населявала Хеликония така, както сега фламбрегите населяват полярните райони. Фагорите не са се появили през последната Голяма зима. Тази легенда се гради на невежество. Истинската история, вълшебната приказка казва истината. Фагорите са съществували дълго преди човечеството! Те са били тук, на Хеликония, още преди да се появи Фрейър, може би дълго преди това. Човечеството се появило по-късно. Човечеството е зависело от фагорите. Човечеството се е учило да говори от фагорите и все още използва фагорски думи. Желанието се назовава с фагорската дума „кхмир“, означаваща „разгонване“. Самото име Хеликония е от фагорски произход.

Джандол-Анганол най-сетне доби отново дар-слово. Речта на Сартори-Ирвраш беше такъв удар по религиозните му чувства, че той през цялото време стоеше като омагьосан, с отворена уста, и приличаше повече на риба, отколкото на орел.

— Лъжа! Ерес, богохулство! — извика кралят. Викът му беше подет от други гласове.

Сайрен Стунд беше заповядал на стражите да следят Джандол-Анганол да не се намесва. Няколко яки мъже тръгнаха към него, но бяха посрещнати от неговите капитани с извадени мечове. Завърза се бой.

Сартори-Ирвраш повиши глас:

— Не, просто на вас ви се струва, че истината накърнява достойнството ви. Фагорите предшестват човечеството. Фагорите са били господстващата раса в нашия свят и може би са гледали на предците ни като на животни, докато не сме въстанали против тях.

— Нека да го изслушаме! Кой се осмелява да твърди, че човекът не е прав? — извика пронизително кралица Баткаарнет-тя. Съпругът й я зашлеви през устата.

Ропотът откъм публиката нарастваше. Хората с викове скачаха на крака или коленичеха да се молят. Към мястото на действието се втурнаха нови стражи, докато някои от придворните дами се опитваха да избягат. Около Джандол-Анганол се водеше бой. Към Сартори-Ирвраш полетя първият камък. Размахал юмрук, той продължаваше да говори.