Читать «Хеликония. Лято» онлайн - страница 310

— Защо „тенхър“ и „Т’Сен-Хър“ да не са варианти на една и съща дума? — запитах се аз.

Тенхърът на гилотите идва десет пъти за една малка година — тоест веднъж на всяка десета от годината. Оттук можем да направим извода, че това небесно око или луна е служело като часовников механизъм, отмерващ времето между циклите. Но дали луната Т’Сен-Хър — ако предположим, че е съществувала, — е обикаляла Хеликония за една десета? Как да се провери нещо, което е станало толкова отдавна, че в човешката история няма запазено нито едно свидетелство? Отговорът е в приказката на Татро. Там се казва, че Сребърното око се е отваряло и затваряло. Това може би означава, че се е увеличавало и смалявало в зависимост от разстоянието, точно като Фрейър. Десет пъти в годината то е било широко отворено, тоест пълно. Ето го отговора. Отново десет пъти! Мозайката започва да се подрежда. Разбирате ли сега неизбежния извод, до който стигнах тогава?

Сартори-Ирвраш огледа публиката и се убеди, че много от присъстващите не го разбират и чакат учтиво да продължи. Гласът му прерасна в крясък:

— Този наш свят някога е имал луна, сребърна луна, която е изгубил вследствие на някаква бъркотия в небесата. Тя е отлетяла, още не знаем как. Луната се е наричала Т’Сен-Хър, а това е фагорско име.

Той погледна в бележките си, посъветва се набързо с Оди, докато през това време слушателите му се размърдаха неспокойно. Сартори-Ирвраш премина към заключението. Гласът му беше рязък.

— Защо тази луна има само фагорско име? Защо няма нито едно писмено свидетелство за това изчезнало тяло в човешката история? Отговорът ни отвежда в лабиринтите на древността. Когато се огледах наоколо, аз открих тази липсваща луна. Не в небето, а в ежедневната ни реч. Как се дели нашият календар? Шест седмици в десетата, десет десети в годината… Ние никога не се замисляме върху това. Никога не си задаваме въпроса, защо десетата се нарича десета. Така се нарича — и толкоз.

Но истината не се изчерпва с това. Думата „десета“ ни напомня за времето, когато Сребърното око е било отворено и луната — пълна. Това е така, защото човечеството е възприело фагорската дума „тенхър“, означаваща „десета“. „Десета“, „тенхър“ и „Т’Сен-Хър“ е едно и също.

Ропотът откъм публиката се усили. Сайрен Стунд изглеждаше видимо притеснен. Ала Сартори-Ирвраш вдигна книгата на Татро и призова към тишина. Той беше толкова погълнат от собствената си лекция, че не забелязваше капана, отворил се пред него.

— Чуйте изводите ми докрай, приятели. Тук сред вас е застанал Джандол-Анганол. Той също трябва да чуе истината — той, който толкова дълго насърчава тази пагубна за нас животинска раса да се размножава в земите му!

В този миг обаче никой не се интересуваше от Джандол-Анганол. Сърдитите погледи на присъстващите бяха насочени към самия Сартори-Ирвраш.