Читать «Хеликония. Лято» онлайн - страница 308

Ученият беше нахлупил платнена шапка, скриваща плешивината му. Той носеше няколко книги, които положи внимателно на катедрата пред себе си. Сартори-Ирвраш започна с хладен, изпълнен с достойнство глас, в който нищо не загатваше какъв смут ще всее в душите на присъстващите.

— Благодаря на Негово величество крал Сайрен Стунд, че ми даде убежище в двора на Олдорандо. През дългия си живот съм се сблъскал с много превратности и дори тук — дори тук! — продължават да ме тормозят враговете на знанието. Твърде често именно онези, които би трябвало да подкрепят всячески просвещението, са най-голямата спънка за развитието му. Дълги години аз бях канцлер в двора на крал Варпал-Анганол, а по-късно и на сина му, дръзнал да дойде тук независимо от тазсутрешния си сблъсък с правосъдието. Той ме лиши несправедливо от заеманата длъжност. През годините, прекарани в Матрасил, аз разработих едно изследване на нашия свят, което нарекох „Азбука на историята и природата“, и в този си труд се опитвах да определя общото и границите между мита и реалността. За това ще говоря сега. Когато ме уволниха, всичките ми ръкописи бяха най-варварски изгорени, а делото на целия ми живот — унищожено. Ала знанието, което съхранявах в главата си, не се изгуби. Благодарение на него, на последвалия си опит и най-вече на помощта на дамата до мен, Оди Джесератабхар, свещеник-адмирал на сиборналския флот, аз успях да проникна в същността на много явления, които по-рано бяха загадка. И най-вече на едно от явленията — на една космологична загадка, дала отпечатък върху целия ни живот. Имайте търпение да ме изслушате въпреки горещината. Ще се постарая да бъда пределно кратък, макар някои да казват, че това рядко ми се удава.

Той се изсмя и се огледа наоколо. Всички го слушаха с внимание — някъде искрено, другаде престорено. Окуражен, Сартори-Ирвраш се впусна да излага възгледите си.

— Надявам се, че това, което ще кажа, няма да обиди никого. Говоря с дълбокото убеждение, че хората поставят истината над всичко. Ние сме толкова улисани в ежедневните си грижи, че рядко се сещаме да се огледаме и да забележим грандиозните дела на планетата около нас. Те са по-изумителни от всичко, което можем да си представим. Нашият свят гъмжи от живот. Той е навсякъде — независимо от сезона от полюс до полюс хвърчат, скачат и пълзят живи твари. Безчетни стада от фламбреги, всяко от тях наброяващо милиони глави, бродят из необятния сиборналски континент. Гледката е незабравима. Откъде идват тези зверове? От колко време са тук? Никой не знае отговора на тези въпроси. Ние можем само да съзерцаваме с нямо благоговение. Тайните на древността могат да бъдат разгадани само ако престанем да воюваме помежду си. И ако всички крале имаха мъдростта на Сайрен Стунд.

Сартори-Ирвраш се поклони към краля на Олдорандо, който се усмихна в отговор. Ако можеше да предвиди какво ще стане след малко! Тук-там се чуха слаби ръкопляскания.