Читать «Хеликония. Лято» онлайн - страница 307

Когато различните придворни и църковни сановници се събраха, пристигна и Сайрен Стунд. Кралицата се облягаше на ръката му, а отзад ги следваше дъщеря им. С присвити очи кралят се огледа за Джандол-Анганол. Милуа Тал го зърна първа и забърза през поляната към него. Той стоеше под едно дърво заедно със своя оръжейник и двама от капитаните си.

— Тоя тип не е от страхливите, не може да му се отрече — промърмори Сайрен Стунд.

Той бе пратил на Джандол-Анганол витиевато писмо, изпълнено с извинения по повод несправедливото му задържане, въпреки че нещата бяха съвсем очевидни и извиненията само ги влошаваха още повече. Сайрен Стунд обаче не знаеше, че Баткаарнет-тя също му е изпратила писмо, доста по-простичко, в което изразяваше болката си по повод злополучния инцидент и наричаше съпруга си „палач на любовта“.

Негово величество се настани удобно на трона си. Удари гонг и се появи Криспан Морну, облечен както винаги в черно. Явно министърът на архивите Кимон Еурас беше твърде изтощен от сутрешното напрежение, за да се включи в последвалите събития, така че Криспан Морну се явяваше единственото упълномощено длъжностно лице.

Той се изкачи на издигнатия в средата на поляната подиум, поклони се на краля и кралицата и заговори с глас, в който според думите на един дворцов шегобиец имаше толкова чувство, колкото и в сексуалния живот на публичния палач.

— Този следобед ще имаме удоволствието да се насладим на едно рядко събитие. Ще присъстваме на лекция, която представлява значителен принос в историята и естествената философия. Дошли сме тук като представители на новото поколение на един просветен народ, за да узнаем причините за скокообразното развитие на нашите култури. То се дължи не на войните, както се опитват да ни убедят някои злонамерени лица, а на смяната на сезоните в Голямата година, която се състои от 1825 малки години. През Голямата година се редуват периоди на непоносима горещина и столетия на смразяващ студ. Това е наказанието на Всемогъщия за човешките грехове. Трудно е за цивилизацията да оцелее при такъв продължителен студ. Сега ще чуем един човек, чийто зорък поглед е проникнал отвъд тези всеизвестни факти. Той ще ни въведе в същността на отдавнашни събития, които днес ни засягат с особена сила. Те се отнасят най-вече до взаимоотношенията ни с онези зверове, които Всемогъщият ни е изпратил като изпитание — фагорите. Моля ви, благородни господа, да се вслушате добре в думите на учения Сартори-Ирвраш.

Над поляната се чуха вяли ръкопляскания. Определено музиката и неприличните истории се предпочитаха пред интелектуалните усилия.

Когато ръкоплясканията стихнаха, напред пристъпи Сартори-Ирвраш. Той приглади с привичен жест бакенбардите си и се огледа крадешком наоколо, но въпреки това не изглеждаше притеснен. До него вървеше Оди Джесератабхар, облечена в пъстър чагирак. Тя се беше излекувала от раните си и сега проявяваше завидна бодрост и присъствие на духа. Типичното ускутско високомерие проблясваше в погледа, с който обходи събралото се множество. Изражението й донякъде се смекчаваше само когато поглеждаше към Сартори-Ирвраш.