Читать «Хеликония. Лято» онлайн - страница 25
Брайън Олдис
— Братовчеде, между нас казано, вярата е някак безплътна, нали? Докато твоята прекрасна кралица…
Кралят напипа в джоба си гривната, която взе от Кара-Бансити. Този предмет въобще не беше безплътен. Беше дело на коварен враг и интуицията му подсказваше, че от това държавата може да рухне. Сви пръсти около метала.
Есомбер махна с ръка. Жестовете му бяха вяли, лишени от онази непринуденост, която отличаваше краля.
— Братовчеде, светът е тръгнал към провала, а може би и направо към Фрейър. Въпреки това трябва да ти кажа, че ако съм имал безсънни нощи, не ги дължа на религията. Тъкмо обратното, твърде често ме е приспивала. Всеки народ си има своите грижи. Причина за твоите притеснения са Рандонан и онзи окаяник Чука. Олдорандо в момента си има проблеми с Кейс. В Пановал на свой ред ни нападат сиборналците. Напират на юг през Чалс, неспособни да издържат минута повече в онази пустош, която им е родина. Една здрава ос Пановал-Олдорандо-Борлиен би укрепила стабилността на целия Кампанлат. Всички останали народи са прости варвари.
— Алам, бих искал от тебе да ме разведриш, а не да ме потискаш в навечерието на развода ми с Мирдем-Ингала.
Посланикът на един дъх пресуши чашата си.
— Всички жени си приличат. Сигурен съм, че съюзът със Симода Тал ще те направи щастлив.
По лицето на краля се изписа болка. С поглед, вперен в танцуващите, Джандол-Анганол изрече:
— За Симода Тал трябваше да се ожени моят син, само че не пожела да прояви здрав разум. Мирдем-Ингала разбира, че се решавам на тази стъпка само в името на Борлиен.
— Дали? — Есомбер бръкна в джоба на копринения си жакет и извади писмо. — По-добре прочети това, току-що го получих.
Щом видя четливия почерк на Мирдем-Ингала, Джандол-Анганол пое с треперещи ръце писмото и зачете.
„До Свещения император, Ц’сар Киландар IX, Повелител на Свещената пановалска империя, в град Пановал, в държавата със същото наименование
Високопочитаеми владетелю,
Чиято свята вяра предано следва долуподписаната ваша дъщеря.
Приемете с благосклонност и снизхождение смирената молба на едно от вашите най-нещастни чеда.
Аз, кралица Мирдем-Ингала, бях прокудена, без да съм извършила каквото и да било престъпление. Бях несправедливо обвинена от моя съпруг краля и от неговия баща в заговор срещу Сиборнал и сега съм изложена на смъртна опасност.
Високопочитаеми господарю, моят повелител Джандол-Анганол се отнесе към мен с жестока неправда, като ме лиши от благоволението си и ме прогони в това забравено от Бога място. Тук трябва да остана, докато кралят реши съдбата ми по свое усмотрение — невинна жертва на неговия кхмир.
Бях негова вярна съпруга в продължение на тринадесет години, родих му син и дъщеря. Дъщеря ми е още дете, затова остана с мен. Синът ми загуби разсъдъка си след този раздор и сега не зная къде е.
Откакто моят повелител кралят узурпира трона на своя баща, кралството бе сполетяно от ужасни беди. Той си спечели врагове навсякъде. За да избегне справедливото възмездие, сега е замислил династичен брак със Симода Тал, дъщерята на крал Сайрен Стунд от Олдорандо. Както научих, този план е получил Вашата благословия. Аз скланям глава пред Вашата присъда, но за Джандол-Анганол няма да е достатъчно да ме отвергне, той ще направи всичко възможно да ме премахне веднъж завинаги.
Ето защо коленопреклонно моля своя Император да изпрати колкото може по-скоро писмо, с което да забрани на краля, под заплаха за отлъчване от Църквата, да причини по какъвто и да е начин вреда на мен или на децата ми. Кралят твърди, че е вярващ, така че подобна заплаха ще окаже нужното въздействие.
Това писмо ще стигне до Вас чрез Вашия посланик в Отасол и се моля да го предаде бързо в милосърдните Ви ръце.“
