Читать «Хеликония. Лято» онлайн - страница 24

— Да се надяваме, че е така и не си губят времето само да се задяват с пристанищните проститутки, както очевидно правите вие двамата. Когато ви повикам следващия път, ще очаквам от вас новини, а не сплетни.

Агентите се поклониха още по-ниско и излязоха с такива широки усмивки, сякаш получиха щедро възнаграждение.

Алам Есомбер въздъхна, опита се да си придаде строг вид и отново се вторачи в образа на кралицата.

— Несъмнено е глупава или има някакъв друг недостатък в противовес на тази красота — промълви на глас и прибра портрета във вътрешен джоб.

Посланикът на Ц’сар Киландар IX беше дворянин от дълбоко набожна фамилия измежду Вземащите, чиито връзки се простираха чак до недрата на самия Свещен град. Неговият суров баща, член на Великото съдилище, бе убеден, че издигането на сина му (на което същият гледаше с презрение) е доста подранило. Есомбер приемаше като празник това пътуване с цел да свидетелства при развода на своя приятел. А на празник беше редно човек да се повесели. Започваше да се надява, че ще се позабавлява тъкмо с кралица Мирдем-Ингала.

Есомбер беше готов за срещата си с Джандол-Анганол. Повика един лакей, за да бъде въведен при краля. Двамата приятели се прегърнаха.

Посланикът забеляза, че кралят е по-нервен от обикновено. Скрито се взираше в изсечения му профил, докато вървеше до Джандол-Анганол към залата, където пиршеството беше в разгара си. Невръстният фагор Юли ги следваше. Есомбер му хвърли изпълнен с отвращение поглед, но не каза нищо.

— Е, Джан, успяхме да стигнем до Отасол живи и невредими. Никакви нашественици не застанаха на пътя ни.

Бяха приятели, доколкото в тези среди съществуваше приятелство. Кралят добре си спомняше циничното и високомерно държание на Есомбер, навика му леко да накланя глава на една страна, като че целият свят му дължи обяснение.

— Да, все още не ни е връхлетял Ундрейд Чука. Сигурно си чувал, че имам сметки за разчистване и с Дарвлиш Черепа.

— Не се съмнявам, че тези отрепки наистина са заслужили славата си на гадове. Ако бяха свестни хора, нямаше ли да им дадат по-прилични прозвища?

— Надявам се, че апартаментът ти е удобен.

— Честно да ти кажа, Джан, не съм във възторг от твоя подземен дворец. Какво става, когато Такиса придойде?

— Селяците я заприщват с телата си. Ако плановете ни те устройват, ще отплаваме утре към Гравабагалиниен. Достатъчно се забавихме, а наближава и сезонът на мусоните. Колкото по-бързо свърша с този развод, толкова по-добре.

— Пътуването по море за мен е удоволствие, стига да е кратко и да не губя брега от погледа си.

Поднесоха им вино със ситно натрошен лед.

— Нещо те притеснява, братовчеде.

— Много неща ме притесняват, Алам, но не в това е работата. Напоследък се безпокоя дори за вярата си. — Той се поколеба и угрижено се озърна през рамо. — Когато аз се чувствам несигурен, Борлиен се тревожи. Твоят господар Ц’сарят, нашият Свещен император, непременно би ме разбрал. Човек трябва да живее в съгласие с вярата си. Заради нея се отрекох от Мирдем-Ингала.