Читать «Хеликония. Лято» онлайн - страница 23

Виждащият скритото хапеше кокалчетата на юмрука си и мълчеше.

Джандол-Анганол го изгледа преценяващо и заговори отново:

— Ако решиш да станеш мой канцлер, върни се тук утре. Тогава ще поговорим повече. А дотогава ще забравя, че съм слушал тези безбожни дрънканици. Как мислиш, какъв ще бъде отговорът ти? Ще станеш ли мой главен съветник?

Кара-Бансити се почувства зле, докато наблюдаваше как кралят прибира гривната в джоба си.

— Благодаря, Ваше величество, но се налага първо да потърся съвета на своя главен съветник, жена ми…

Кралят го освободи с жест и след нисък поклон Кара-Бансити се измъкна от стаята.

В един близък коридор посланикът на Ц’саря се готвеше да се присъедини към краля.

Портретът на кралица Мирдем-Ингала бе нарисуван върху овално парче кост, изрязана от бивните на някое морско чудовище. На несравнимото по красота лице изпъкваше съвършено чело с куп разкошна коса. Дълбоката синева в очите на кралицата бе засенчена от полупритворените тежки клепачи, а изящната брадичка смекчаваше иначе властното изражение. Алам Есомбер познаваше това лице, чиито черти бе съзерцавал и преди на портрети в Пановал. Красотата на кралицата беше прочута надлъж и нашир.

Докато разглеждаше портрета, официалният пратеник на Светия Ц’сар позволи на мислите си да се отправят в по-сладостна посока. С удоволствие си представи как съвсем скоро ще застане лице в лице с оригиналния шедьовър, вдъхновил художника.

Пред Есомбер стояха двама пановалски агенти, работещи за Ц’саря. Докато той разглеждаше портрета, те му докладваха слуховете, плъзнали из Отасол. Един през друг разнищваха подробно голямата опасност, в която ще се озове кралицата на кралиците още в първия миг след развода си с Джандол-Анганол. Кралят би искал веднъж завинаги да я отстрани от сцената.

От друга страна, огромното мнозинство от населението предпочиташе кралицата пред нейния съпруг. Нима кралят не бе затворил в тъмница собствения си баща, нима не бе разорил страната си? Тълпите биха могли да се надигнат, да се отърват от краля и да поставят на трона Мирдем-Ингала. И то с пълно основание.

Есомбер ги погледна кротко.

— Нищожества — изрече той. — Дръвници. Дребни клюкарчета. Има ли крал, който да не е разорил страната си? И кой не би затворил баща си, ако му дадат власт? Не са ли кралиците под постоянна заплаха? И не мечтае ли тълпата открай време да низвергне или въздигне един или друг владетел? Надълго разсъждавахте тук за традиционното разпределение на ролите в огромния, но общо взето, добре познат театър на живота. Не ми казвате нищо ново и съществено. Ако олдорандски шпиони се явят с подобен доклад, ще бъдат пребити с камшици.

Мъжете наведоха глави.

— Освен другото трябва да ви съобщим, че шпионите на Олдорандо са много дейни тук.