Читать «Хеликония. Лято» онлайн - страница 20

— Тогава погрижи се за душата си — каза кралят не толкова предизвикателно, а и по-тихо. — Като двойновиждащ човек, какво мислиш за нарастващата жега? Дали човечеството не е дотолкова затънало в греховете си, че ни е съдено всички да загинем в пламъците на Фрейър? Дали кометата в северното небе не е знамение за наближаваща гибел, както смятат обикновените хора?

— Ваше величество, тази комета, тоест кометата на Ярап-Ромбри, е символ на надеждата. Бих могъл да ви обясня по-надълго, но се боя да не оскърбя слуха ви с подробности, отнасящи се до астрономическите измервания. Кометата е наречена на името на мъдреца Ярап-Ромбри, картограф и астроном от Кийвасиен. Направил е първата карта на света, като е поставил в центъра Отаасаал, някогашното име на този град. Той е назовал и кометата. Станало е преди 1825 години, значи точно преди една Голяма година. Връщането на кометата е доказателство, че ние също като нея кръжим около Фрейър и че ще го подминем само с едно леко опарване.

Кралят се замисли.

— Даваш ми научен отговор също като Сартори-Ирвраш. Сигурно има и религиозен.

Кара-Бансити захапа кокалчетата на пръстите си.

— А какво мисли Свещената пановалска империя по въпроса за Фрейър? Заради Акха тя трепери да не би да стане нещо на небето и използва кометата само за да усилва ужаса у хората. И с още една свещеническа безсмислица проглушиха ушите на хората — трябвало да се отървем от фагорите. Църквата твърди, че когато тези същества бъдат изтребени, климатът незабавно ще захладнее. Ние обаче видяхме какво стана през мразовитите години, тогава пък Църквата твърдеше, че безбожните фагори докарали студа. Така че на идеите им явно не достига логика, както впрочем и на всяка религиозна идея.

— Не ме дразни. В Борлиен Църквата съм аз.

— Извинете, Ваше величество. Просто казвам истината. Щом ви дразня, пратете ме в изгнание, както постъпихте със Сартори-Ирвраш.

— Човекът, за когото говориш, беше поддръжник на идеята да изтребим фагорите.

— Такъв съм и аз, господарю, въпреки че са ми полезни. Ако мога още веднъж да кажа истината, вашата слабост към тях ме тревожи. Само че не бих ги избил заради някакви глупави религиозни съображения. Бих ги унищожил, защото те са изначални врагове на човечеството.

Орела на Борлиен стовари юмрук върху облегалката на трона. Канцлерът на изпитателен срок подскочи.

— Няма да слушам повече! Този спор е нелеп, дързък негоднико!

Кара-Бансити се поклони.

— Добре тогава, господарю. Силата прави хората глухи и те не желаят да слушат. Вие, Ваше величество, се нарекохте невежа, не аз. Понеже можете да всявате страх само с поглед, не ви е нужно да се просвещавате. В това е вашето нещастие.

Кралят застина. Канцлерът се сви ужасен. Кара-Бансити стоеше неподвижен, блед като смъртник. Знаеше, че прекали.

Джандол-Анганол обаче посочи треперещия от уплаха канцлер.

— Омръзна ми от хора, които се гърчат пред мен като този тук. Посъветвай ме така, както съветникът ми не би могъл и ще те направя канцлер — за да се окажеш без съмнение също толкова досаден като своя приятел и предшественик. Когато се оженя повторно и моя съпруга стане дъщерята на крал Сайрен Стунд от Олдорандо, връзките на нашето кралство със Свещената пановалска империя ще укрепнат и силата ни ще нарасне. Същевременно ще се засили натискът от страна на Ц’саря да изтребя двурогите, както направиха в Пановал. Войниците в Борлиен не достигат и фагорите са ни нужни. Ще мога ли с помощта на твоята наука да оспоря разумността на императорската заповед?