Читать «Хеликония. Лято» онлайн - страница 19

Посланикът се замисли и с лукава усмивчица почеса върха на носа си. Беше строен, привлекателен мъж, навършил двайсет и четири години. Носеше богато украсен дългопол кийдрант. Прехвърляше писмото в пръстите си. Прати един от лакеите си да му донесе портрет на кралица Мирдем-Ингала и се зае да го изучава. Всеки нов обрат в събитията трябваше да бъде използван и за политическа, и за лична изгода. Стига да беше възможно, щеше да извлече максимално удоволствие от това пътуване до Гравабагалиниен. Есомбер си обеща, че няма да позволи на никакви задръжки да помрачат приятните мигове, които предвкусваше.

Откакто кралският кораб влезе в пристанището на Отасол, пред двореца се тълпяха мъже и жени с надеждата да измолят среща с краля. По закон всяко прошение трябваше да мине през скритината, но неписаната традиция молителите да се обръщат направо към краля още беше жива. И самият крал предпочиташе работата пред безделието. Бе се изморил да чака и да наблюдава как изплашените придворни стъпват на пръсти наоколо, затова се съгласи да даде аудиенция в една от съседните зали. Недораслият фагор стоеше нащрек зад малкия трон, кралят понякога го потупваше успокояващо.

След първите двама молители пред краля застана Кара-Бансити. Върху ризата си носеше везана жилетка. Джандол-Анганол го позна по важната походка и смръщи вежди, когато анатомът се поклони надуто и церемониално.

— Ваше величество, този човек е Бардол Кара-Бансити — съобщи канцлерът в изпитателен срок, застанал от дясната страна на краля. — В библиотеката ви има няколко от неговите трудове.

— Помня — каза кралят. — Ти си приятел на моя бивш канцлер Сартори-Ирвраш.

Кара-Бансити примигна насреща с кървясалите си очи.

— Господарю, надявам се, че Сартори-Ирвраш е добре, въпреки че вече е бивш канцлер.

— Той избяга в Сиборнал. Кой знае дали е добре. Какво искаш от мен?

— Най-напред един стол, господарю, защото от стоенето ме болят краката.

Двамата се втренчиха един в друг, накрая кралят даде знак на един паж да постави стол в подножието на подиума. Без да бърза, Кара-Бансити се настани.

— Искам да предложа на вниманието ви нещо твърде интересно по мое мнение, тъй като ми е известно, че Ваше величество е човек начетен.

— Аз съм доста невеж, а и достатъчно глупав, за да мразя ласкателствата. Кралят на Борлиен се занимава единствено с политика, за да опази страната си непокътната.

— Колкото по-добре сме осведомени, толкова по-добре си вършим работата. Аз бих могъл без всякакво усилие да счупя някому ръката, ако знам как са устроени ставите му.

Кралят се изсмя — рязък, дрезгав звук, който рядко се чуваше от неговата уста. Наведе се напред.

— Колко струва многознайството в сравнение с все по-силната ярост на Фрейър? Явно дори Всемогъщият Акханаба е безсилен пред нея.

Кара-Бансити сведе поглед.

— Ваше величество, не знам нищо за Всемогъщия. Той не поддържа връзки с мен. Миналата седмица някакъв загрижен за доброто на всички човек надраска на вратата ми „безбожник“, тъй че вече съм и публично заклеймен.