Читать «Хеликония. Лято» онлайн - страница 18

Вместо плющене на камшик тук се чуваше шумоленето на поли, развети в танц. Музиката беше бърза и жизнерадостна, дебелите свирачи се усмихваха. Кралят също изобрази усмивка и я надяна като броня — спомняше си как преди присъствието на кралица Мирдем-Ингала озаряваше тази зала.

Стените бяха украсени с цветята на здрачния следобед — идронти и дъхави виспарди. На масата се извисяваха грамади от плодове, искряха кани с черно вино. Селяните може и да гладуваха, но не и дворецът.

Джандол-Анганол благоволи да приеме чаша черно вино за освежаване, като му добави плодов сок и лед от Лордриярдри. Седеше умислен, без да обръща особено внимание на околните. Придворните стояха на почтително разстояние от него. Жените, пратени да го забавляват, бързо бяха прогонени.

Преди да напусне Матрасил, кралят освободи от длъжност предишния си канцлер. Приемникът му, още в изпитателен срок, сега се суетеше наоколо. Високият ранг го бе направил още по-раболепен и усърден от обикновено, затова дойде да обсъди с краля приготовленията за предстоящото пътуване до Гравабагалиниен, но и той бе отпратен.

Кралят възнамеряваше да остане в Отасол възможно най-малко време. Щеше да посрещне посланика на Ц’саря и заедно с него да потегли към Гравабагалиниен. Когато приключеше церемонията с кралицата, Джандол-Анганол трябваше, ще не ще, да продължи към Олдорандо, да се ожени за принцеса Симода Тал и да сложи край на цялата тази история. Тогава с помощта на Олдорандо и Пановал щеше да се справи с враговете си и да даде мир на своята страна. Малката принцеса Симода Тал трябваше да живее в двореца, по това спор нямаше, но нищо не го задължаваше да се среща с нея. Планът трябваше да бъде изпълнен. Точно тази мисъл се въртеше през цялото време в главата му.

Кралят се огледа за посланика на Ц’саря — елегантния Алам Есомбер. Двамата се бяха запознали по време на престоя на Джандол-Анганол в пановалския манастир и до ден-днешен си оставаха добри приятели. Нуждаеше се от присъствието на този високопоставен сановник, изпратен от самия Киландар IX, като свидетел при подписването на документа за развода. После посланикът щеше лично да занесе указа на Ц’саря, за да бъде провъзгласен официално бракът за невалиден. В този момент Есомбер трябваше да бъде при него.

Посланикът обаче се забави. Точно когато се канеше да излезе от покоите си, някакъв мърляв дребен мъж с коремче и мазна коса, с наслоена по дрехите мръсотия от пътищата, някак бе успял да се добере до напудрената особа на негова светлост.

— Да не би да идвате от шивача ми?

Дребният мърльо отрече да има нещо общо с шивача, измъкна писмо от вътрешен джоб и го подаде на посланика. Докато последният отваряше писмото с изискан жест, човечецът пристъпяше притеснено от крак на крак.

— Само че, господине… то трябва да се предаде по-нататък. Лично на Ц’саря, да ме прощавате.

— Благодаря ти, но аз съм представителят на Ц’саря в Борлиен — заяви Есомбер.

Прочете писмото, кимна и подаде на приносителя една сребърна монета.

Човекът мърмореше под носа си, отдалечавайки се. Излезе от подземния дворец, отиде при вързаното си хоксни и потегли към Гравабагалиниен, за да докладва на кралицата, че поръчението е изпълнено.