Читать «Хеликония. Лято» онлайн - страница 17

— А какво е станало с генерал Толрам-Кетинет?

— Още се сражава, владетелю — отговори вестоносецът.

Джандол-Анганол изслуша съобщението почти безмълвно, после слезе в личния си параклис да се помоли и да се подложи на бичуване. Да те налага с камшик девически хубавият Абстрог-Атенат бе наистина изтънчено наказание.

Дворът се отнасяше почти равнодушно към съдбата на войските, отдалечени на почти три хиляди мили. По-важно беше жлъчното настроение на краля да не провали вечерното празненство. Телесното наказание, на което се подложи Орела, беше добре дошло за всички.

Вита стълба водеше надолу към параклиса. Това потискащо място, построено по пановалски образец, бе изкопано в глината под льосовия пласт. Долната му половина бе облицована с олово, а горната — с камък. Влагата се събираше на капчици и се стичаше в мънички водопади. През цветните стъкла на лампите струеше светлина. Лъчите очертаваха обагрени фигури в мъгливия въздух.

Под звуците на печална музика Кралският свещеник извади иззад олтара десетжилен камшик. На олтара се извисяваше Колелото на Акханаба. Две вълнообразни спици прикрепяха външния обръч към главината. Зад олтара висеше гоблен в златно и червено, изобразяващ Великия Акханаба в сияйната му двойственост — Двама в Един, човек и бог, дете и звяр, преходен и вечен, дух и камък.

Кралят стоеше и се взираше в зверското лице на своя бог. Преживяваше искрено и чистосърдечно благоговение. През целия си живот, още от юношеските дни, прекарани в пановалски манастир, религията за него беше ръководно начало, същевременно самият той управляваше чрез религията. Религиозният страх държеше повечето придворни и народа в подчинение.

Единствено култът към Акханаба обединяваше Борлиен, Олдорандо и Пановал в несигурен съюз. Без Акханаба щеше да настъпи хаос, от който враговете на цивилизацията биха излезли победители.

Абстрог-Атенат даде знак на царствения грешник да коленичи и зачете молитва над него.

— Заставаме пред Тебе, о Велики Акханаба, за да измолим прошка за недостойните си провали и да пролеем виновната си кръв. Чрез зловредната природа на всички хора Ти, Великият изцелител, търпиш тежки рани, и Ти, Всемогъщият, губиш силата си. И затова насочваш стъпките ни между Леда и Огъня, за да изстрадаме в тленните си тела тук, на Хеликония, онова, що Ти си изстрадал другаде заради нас — вечно повтарящото се мъчение на Зноя и Мраза. Приеми това страдание, о Велики господарю, както ние се стремим да приемем Твоето.

Камшикът се издигна над царствените рамене. Макар и изнежен младеж, Абстрог-Атенат имаше сила в ръцете си и ревностно изпълняваше волята на Акханаба.

След изкуплението дойде ред на ритуала на измиването. После кралят се качи горе, за да участва в увеселенията.