Читать «Хеликония. Лято» онлайн - страница 16

Градските първенци може би очакваха да чуят от него нещо по-разумно. Всъщност кралица Мирдем-Ингала се радваше в Отасол на почти същата привързаност, каквато изпитваха към нея жителите на Матрасил.

Джандол-Анганол изгледа намусено свитата си, обърна се и тръгна напред.

Пред него се издигаха ниските, неугледни льосови скали на Отасол. За краля на кея бе постлана жълта пътека. Той мина отстрани и се качи в очакващата го карета. Кочияшът затвори вратата и незабавно потегли. Минаха под арката и веднага се озоваха в лабиринта на Отасол. Фагорската гвардия ги следваше.

Джандол-Анганол ненавиждаше множество неща и дворецът му в Отасол беше сред тях. Лошото му настроение никак не се подобри от факта, че на входа го очакваше Кралският свещеник, смразяващият Абстрог-Атенат с женственото си лице.

— Великият Акханаба да ви благослови, владетелю! Щастливи сме да лицезрем Ваше величество и да ви приветстваме сред нас сега, когато получихме лоши вести от Втора армия в Рандонан.

— За хода на бойните действия ще ми докладват военните — сряза го кралят и влезе в приемната.

Дворецът беше прохладен и си оставаше такъв въпреки усилващата се с всеки изминал ден горещина. Но за краля бе потискащо да се намира под земята. Напомняше му за двете години като семинарист в Пановал, когато беше още момче.

Неговият баща Варпал-Анганол бе разширил значително двореца. В желанието си да изкопчи похвала от своя син веднъж го попита какво мисли за цялото съоръжение.

— Студен, просторен и лошо замислен — гласеше отговорът на принца.

На Варпал-Анганол му липсваше военоначалническа дарба и затова не успя да прецени, че подземният дворец не може да стане непристъпен.

Джандол-Анганол си спомни деня, когато дворецът бе нападнат. Тогава беше на три години и една десета. Както си играеше с дървен меч в един подземен двор, гладката льосова стена се разкърти и се срути. През дупката нахълтаха десетина въоръжени метежници. Джандол-Анганол и досега изпитваше срам от писъка на ужас, който нададе, преди да се хвърли срещу тях с насочен меч-играчка.

Съвсем случайно по същото време се сменяше стражата и въоръжените войници се бяха събрали в двора. В ожесточената схватка нападателите бяха избити. По-късно тайният проход бе включен в плана на палата. Всичко това се случи по време на едно от въстанията, които Варпал-Анганол все не успяваше да потуши с подходяща суровост.

Сега старецът бе затворен в крепостта на Матрасил, а дворовете и проходите на отасолския дворец се охраняваха от хора и двуроги стражи. Джандол-Анганол пронизваше с поглед мълчаливите мъже, докато ги подминаваше из лъкатушещите коридори. Беше готов да убие всеки, позволил си да помръдне.

Мълвата за лошото настроение на краля незабавно се разнесе из прислугата. Организираха увеселения, за да го разтушат. Но най-напред той трябваше да изслуша вестите от западните бойни полета.

Една рота от Втора армия, придвижваща се през възвишенията Чуорт с цел да нападне рандонанското пристанище Пурич, била причакана в засада от превъзхождаща вражеска сила. Битката продължила до здрач, когато оцелелите се измъкнали, за да предупредят своите командири. Един ранен бил пратен да предаде известието по семафорната система край Южното шосе, чак до Отасол.