Читать «Хеликония. Лято» онлайн - страница 11

След като огледа обстойно трупа, Кара-Бансити извади нож и разряза дрехите. Зловонието на разлагащата се плът не му направи никакво впечатление.

Тялото бе на млад мъж — дванайсетгодишен, може би дванайсет и половина или най-много дванайсет и девет десети, но не повече. Дрехите му бяха от грапав плат, какъвто не произвеждаха по тези земи, а косата бе подстригана по присъщия за моряците обичай.

— Ти, хубаво мое момче, явно не си от Борлиен — заговори анатомът на трупа. — Дрехите ти са от Хеспагорат, вероятно от Димариам?

Издутият в безформена маса корем скриваше препасания на кръста кожен колан. Кара-Бансити бързо се справи с проблема. Щом освободената от газовете коремна кухина спадна, пред погледа му зейна рана. Той надяна ръкавица и пъхна пръсти в раната. Нещо се съпротивляваше. С известно усилие изтръгна закривен фагорски рог, пробил далака и заседнал дълбоко в тялото. Находката веднага събуди любопитството му. Двата заострени ръба я правеха полезно оръжие, някога може би дори снабдено с дръжка.

Сега анатомът разглеждаше тялото с по-явен интерес. Загадките винаги го привличаха. Остави рога и се зае да разгледа колана. Макар и с добра изработка, не се отличаваше с нищо — навсякъде продаваха такива, например в Осоилима, където минаващите поклонници често купуваха подобни вещи. От вътрешната страна имаше закопчано джобче. Кара-Бансити го отвори и измъкна извънредно странен предмет.

Той сви вежди и се приближи към светлината, за да разгледа по-добре вещта. Подобно изделие не бе виждал досега. Не можеше дори да определи от какъв метал е направено. Тръпка на суеверен ужас мина през иначе практичния му разсъдък.

Докато миеше предмета под струите на помпата, за да махне следите от кръв и песъчинките, в лабораторията влезе жена му Биндла.

— Бардол, какво правиш тук? Мислех си, че ще се върнеш при мен в леглото. Нали знаеш за какво те чакам?

— Обичам го това нещо, но имам друга работа.

Дари я с една от сериозните си усмивки. Биндла не беше вече в първа младост — на двадесет и осем години и една десета, с около две години по-млада от него. Разкошната й червеникава коса вече губеше блясъка си, но той се възхищаваше на зрялото й очарование. В момента жена му изразяваше преувеличено погнусата си от смрадта в лабораторията.

— Та ти дори не пишеш трактата си за религията, който е обичайното ти извинение.

Той изсумтя.

— Предпочитам моите зловония.

— Ама че си извратен! Религията е вечна, миризмите не са.

— Точно обратното е, красавице моя, религията се мени постоянно. А вонята си остава все същата.

— И това те радва, а?

Кара-Бансити подсушаваше чудноватото изделие с един парцал и не отговори.

— Я погледни това.

Тя приближи и сложи ръка на рамото му.

— В името на скалата! — възкликна ученият със страхопочитание.

Протегна предмета на Биндла, която ахна от изумление.

Ивица от изкусно преплетен метал, напомняща гривна, крепеше прозрачно екранче, върху което блестяха три групи цифри.

Прочетоха ги на глас, докато Кара-Бансити ги посочваше с пръст.