Читать «Хеликония. Лято» онлайн - страница 10
Брайън Олдис
Скуф-Бар забеляза закачения в ъгъла евтин портрет на кралицата.
— Аз й служа достатъчно добре. Кажете колко ще ми платите за тялото?
— Бил си път за десет руна, не повече. В тези лоши времена мога да си намеря колкото поискам тела и да си ги режа на воля. Пък и по-свежи от това тук.
— Господине, казаха ми, че ще платите петдесет руна.
Скуф-Бар потриваше ръце, а очичките му лъщяха лукаво.
— А как стана така, че ти и твоят вонящ приятел се озовахте тук точно сега, когато очакваме да пристигнат самият крал и посланикът на Светия Ц’сар? Да не си маша на краля?
Скуф-Бар разпери ръце и се попрегърби.
— С никого не съм свързан, освен с хокснито отвън. Господине, платете ми поне двайсет и пет и аз веднага се връщам при кралицата.
— Всички вие, измет такава, сте твърде алчни. Нищо чудно, че светът е тръгнал към провала.
— Щом е така, съгласен съм и на двайсет, господине. Двайсет руна.
Кара-Бансити се обърна към един от фагорите и нареди:
— Плати на този човек и да се маха.
— Колко плати?
— Десет руна.
Скуф-Бар изстена мъчително.
— Добре де, петнайсет. А ти, човече, предай на своята кралица почитанията на Бардол Кара-Бансити.
Фагорът порови из робата си и измъкна тънка кесия. Протегна трипръстата си възлеста длан, на която лежаха три златни монети. Скуф-Бар ги грабна и ядосано се извъртя към вратата.
Кара-Бансити отсечено заповяда на един от помощниците си да вдигне трупа, което бе изпълнено без видима неохота, и тръгна по зле осветения коридор, изпълнен с чудати миризми. Анатомът знаеше и за звездите не по-малко, отколкото за вътрешностите на всякакви същества. Къщата му (също подобна на преплетени черва) се разгръщаше дълбоко навътре в льоса, а множеството врати водеха към помещения, предназначени да задоволяват разнообразните му интереси.
Двамата с фагора влязоха в лабораторията. През двете квадратни прозорчета в льоса, дебел като крепостна стена, падаха коси лъчи светлина. Изпод патравите ходила на фагора изхвърчаха ярки искрици и проблясваха подобно на диаманти. Бяха миниатюрни стъкълца, пръснали се по пода, докато Кара-Бансити си правеше лещи.
Стаята бе задръстена с всевъзможните атрибути на стремящия се към познанието. На стената бяха изрисувани десетте дома на зодиака. На отсрещната висяха три трупа в различни етапи на дисекцията — гигантска риба, хоксни и фагор. Хокснито бе разпънато като разтворена книга, а вътрешностите и месото — отстранени, за да се открият ребрата и гръбначният стълб. На писалището наблизо имаше разхвърляни листове. На тях Кара-Бансити рисуваше до последната подробност различните части на животното, всяка с мастило в различен цвят.
Фагорът смъкна от раменете си намерения в Гравабагалиниен труп и го окачи с главата надолу на един ченгел. Две куки пронизаха плътта между ахилесовото сухожилие и костта на петата. Счупените ръце увиснаха, отеклите длани се отпуснаха на пода, сякаш бяха причудливи раци-отшелници. Анатомът побутна прислужника си, който веднага напусна стаята. Мразеше двурогите да се мотаят наоколо, но бяха по-евтини от слугите-хора и дори от робите.