Читать «Хеликония. Зима» онлайн - страница 25

Суровите сиборналци наблюдаваха злорадо оттеглянето на победения враг. Самите те бяха понесли тежки загуби и им беше ясно, че нищо повече няма да спечелят, ако настъпят на юг, както предвиждаха предварителните планове. Всички други селища бяха изтрити от лицето на земята според разказите на бегълците, намерили убежище в Истуриача.

Оцелелите в битката се радваха, че са оставили зад гърба си това изпитание. Все пак някои смятаха, че всичко е свършило твърде жалко и безславно, след толкова месеци на подготовка и обучение. За какво се биха? За територии, които и без това бяха принудени да напуснат? За едната чест?

За да потисне тези съмнения, Аспераманка обяви, че вечерта ще има пиршество — ще отпразнуват победата на Сиборнал над отколешния противник. Някои от наскоро докараните в Истуриача аранги трябваше да бъдат заклани, за да осигурят достатъчно храна заедно с припасите, отнети от пановалците. Не биваше да докосват армейските дажби, предназначени за завръщането у дома.

Подготовката за пиршеството започна още докато наблизо погребваха мъртвите в набързо осветено парче земя. Гробовете бяха изкопани в широка плитка падина, а уханието на гозбите се разнасяше над труповете.

Жителите на Истуриача се занимаваха с всичко това, а армията с удоволствие се отдаде на отдих и безделие. Обучените на военно дело фагори се проснаха до хората. Беше ден за жадуван сън, за превързване на рани, за поправки на униформи, ботуши и хамути. Скоро щяха да потеглят по обратния път. Не можеха да останат в Истуриача. Храната не би стигнала за една бездейна армия.

Към края на деня димът от огньовете и миризмата на печено месо надделяха над гъстата воня на бойното поле. Бяха отправени благодарствени псалми към Неживеещия бог. Звучащата в мъжките гласове искреност насълзи очите на някои от местните жени, чийто живот бе спасен от същите хора, отдали се на молитва. Ако пановалците бяха победили, жените биха могли да очакват само насилия и унизителен плен.

Доскоро затворени за по-безопасно в църквата на Страшния покой, сега децата лудуваха на воля. Техните весели викове разведриха малко вечерта. Хлапетата се провираха между войниците и се кискаха на опитите им да се напият със слабоватата бира на Истуриача.

Пиршеството започна според поличбите, когато здрачът обсеби света. Печените на шиш аранги бяха нападнати и не след дълго от животните останаха само оглозганите кости — още една достойна победа на армията.

Тогава трима старейшини от съвета на селището пристъпиха тържествено към архиепископ-командира и му се поклониха. Нямаше ръкостискания, защото сиборналците от висшите слоеве не одобряваха телесния допир с по-нископоставените.

Старейшините изразиха благодарността си към Аспераманка за спасяването на Истуриача и най-важният от тях започна официално:

— Достопочтени господине, както разбирате, сега ние се оказахме последното от южните селища на Сиборнал. Доскоро имаше и други навътре в Кампанлат, но бяха унищожени от жителите на Дивашкия континент. Преди вашата армия да ни (трябва да ни) напусне, умоляваме ви от името на всички в Истуриача да оставите при нас силен гарнизон, за да не (може) да ни сполети съдбата на нашите съседи.