Читать «Хеликония. Зима» онлайн - страница 22

Племената от двуроги, които прекарваха дългите векове на лятото по алпийските ливади, където не можеше да ги достигне човешка ръка, вече се спускаха към по-плодородните склонове, защото в техните убежища нахлуваше свирепа зима. Броят на фагорите нарастваше из подобните на лабиринт подножия на Нктрик.

Някои от тях и в момента навлизаха в териториите, където често минаваха хора.

Под прикритието на тъмнината в околността на битката се появи група фагори — сталуни, гилоти и потомството им, всичко шестнадесет твари. Яздеха ръждивокафеникави кайдо, а малките здраво стискаха родителите си, полузадушени в гъстата им козина. Някои от сталуните бяха увили къпинови клонки около рогата си. Над тях в сковаващия студ на нощния въздух се носеха неизменните им спътници — белите птици.

Това беше първата група мародери, осмелила се да проникне сред уморените войски. Наближаваха и други.

Една от каруците, доскоро трополяща в посока към Пановал, бе заседнала. Коларят се бе опитал да премине право през един мадиски укт — криволичеща ивица растителност, простираща се от изток на запад. Макар и доста повехнал в сравнение с лятното си великолепие, уктът още беше истинска зелена преграда и каруцата спря с омотани във всички колела клонаци.

Коларят псуваше и се опитваше да размърда заинатилите се хокснита.

В каруцата имаше единадесет редници шестима от тях ранени, един ефрейтор и две грубовати млади жени, които готвеха или правеха други поискани от тях услуги. Отзад бе вързан с верига фагор-роб с отрязани рога. Всички бяха толкова съсипани, че се натръшкаха един върху друг и заспаха в каруцата или около нея. Окаяните хокснита бяха зарязани впрегнати за тегличите.

Групата фагори, възседнали своите кайдо, изникна от нощта в колона по един. Напредваха покрай неравната линия на укта. Щом стигнаха до каруцата, веднага се скупчиха. Белите птици накацаха в тревата и постепенно се събраха нагъсто. Издаваха дълбоки гърлени звуци, като че неспокойно чакаха какво ще се случи.

Нападението беше внезапно. Спящите хора не усетиха нищо, преди едрите туловища да ги връхлетят. Някои от фагорите се спешиха, други удряха с дълги копия от ездитните си животни.

— Помощ! — писна една от повлеканите, но след секунда забито в гърлото й острие я накара да замлъкне.

Двамата легнали под каруцата мъже се събудиха и направиха опит да избягат. Бяха повалени с удари в гръб. Фагорът-роб започна да се моли на своя език, но и него довършиха бързо. Един от ранените успя да изпразни пистолета си по двурогите, преди да бъде убит.