Читать «Хеликония. Зима» онлайн - страница 20

Фагорите се сражаваха заедно с хората в предвождания от него отряд. Сталуните и гилотите се биеха в обща група, често съпровождани от малките си. Мъжки и женски фагори загиваха един до друг.

Лутерин прославяше името на рода си. Обзет от безумието на битката, той пренебрегваше всякаква разсъдливост и на пръв поглед точно това го предпазваше от рани. Бойците около него, повечето негови приятели, веднага доловиха тази страховита магия на водача и се окуражиха още повече. Врязваха се в пановалските редици без страх и милост, а врагът отстъпваше — отначало с упорита съпротива, накрая в бягство. Войниците от Шивенинк преследваха противниците неуморно, пеша или на седлото. Съсичаха победените в движение, докато ръцете им натежаха от удари и се обляха в чужда кръв до раменете.

Това беше началото на поражението за Дивашкия континент.

Преди основните сили да се оттеглят, несигурните им съюзници се втурнаха обратно към родните си земи, за да се спасят. Батальонът от Борлдоран имаше лошия късмет да се изпречи пред ескадрона на Шокерандит. Командирът Бандал Ейт Лал храбро подканяше хората си да не се предават. Те се събраха за отпор, прикрити зад каруците на своя обоз. Започна престрелка.

Нападателите успяха да подпалят каруците. Мнозина борлдоранци бяха избити. Настъпи временно затишие, през което шумът от други схватки стигаше до ушите на двата отряда. Над полето се носеха гъсти кълба дим, разсейвани от вятъра.

Лутерин Шокерандит усети благоприятния момент. Извика на своя ескадрон и се понесе напред към позицията на борлдоранците. Умат Есикананзи го следваше неотлъчно.

В дивата пустош на родната си земя Лутерин бе свикнал да ловува сам, далеч от човешкия свят. От ранно детство му бе познато напрегнатото съпричастие между преследвача и жертвата. Познаваше миговете, когато съзнанието му се пренасяше в страховете на елена или на свирепия дългорог козел — най-трудния за поваляне дивеч.

Познаваше и миговете на тържество, когато стрелата му намираше целта си… и когато звярът умираше — преливащата смес от ликуване и угризения, разтърсваща като оргазъм и нараняваща сърцето.

Но колко по-опияняващо беше това извратено чувство за победа, когато преследваше хора! Прескочил преградата от трупове, Лутерин се озова лице в лице с Бандал Ейт Лал. Погледите им се кръстосаха. Отново същото съпричастие! Лутерин стреля пръв. Борлдоранският командир отметна ръце назад и изтърва пистолета, после се преви и притисна ръце към разкъсаните си вътрешности. Още докато падаше, беше мъртъв.