Читать «Хеликония. Зима» онлайн - страница 14

— Господине, маршалът се чувства не особено добре. Съжалява, че не може да ви приеме, но се надява да ви изслуша някой от следващите дни.

— Някой ден ли?! — възкликна Торес. — Бива ли един войник да си служи с подобен израз на бойното поле?

— Предайте на маршала, че ако продължава в същия дух — сопна се Бандал Ейт Лал, — може да не доживеем дори утрешния ден.

Дръпна ядосано мустаците си и едва не ги изскубна, преди да обърне гръб на адютанта. Жена му го последва към предната линия, където установиха, че и борлдоранците са подложени на обстрел откъм Истуриача. Не само Торес Лал забеляза зловещото присъствие на крилатите мършояди, които вече се събираха над равнината.

Жителите на Кампанлат никога не планираха действията си достатъчно предвидливо, както правеха сиборналците, нито можеха да се похвалят с дисциплината на северняците. Въпреки това походът бе замислен и организиран добре. Офицерите и войниците потеглиха с висок боен дух, въодушевени от справедливата кауза, за която щяха да се бият. Трябваше да изтласкат враговете от своя континент.

Но вече не преливаха от ентусиазъм. Някои бяха довели жени със себе си и сега трескаво се любеха с тях, за да не пропуснат може би последната възможност да се насладят на това удоволствие. Други се напиваха усилено. Офицерите също бяха позагубили желанието си да защитават справедливи каузи. Истуриача не изглеждаше град, който си струваше усилията за превземането му. Не вярваха да намерят там нещо повече от роби, жени с тежки задници и селски сечива.

Командването също не се радваше на особено добро настроение. Главният маршал получи съобщение, че още фагори се спускат от платата на Високия Нктрик, величествената грамада от планински била, за да нахлуят в подножията. Новината предизвика у него тежък пристъп на нервна кашлица.

Преобладаваше нагласата да унищожат Истуриача колкото може по-бързо, при това без излишни рискове. После всички щяха да се завърнат в сигурността на родните си страни.

Но Баталикс, по-бледото слънце, отново се издигаше, за да разкрие пред очите им зловеща намеса в предстоящите събития.

От север към тях се придвижваше сиборналска армия.

Бандал Ейт Лал скочи на най-близката каруца и се взря през далекогледа в далечните редици на врага, все още смътно различими в бледата утринна светлина. Извика първия попаднал пред погледа му вестоносец.

— Веднага отиди при главния маршал и го накарай да се размърда — на всяка цена! Внуши му, че нашата армия трябва незабавно да смаже съпротивата на Истуриача, преди да ни връхлетят вражеските подкрепления.

Селището Истуриача се намираше в южния край на големия Чалски провлак, свързващ екваториалния континент Кампанлат със Сиборнал. Източната половина на Чалс се заемаше от неговия планински гръбнак. Преминаването от единия континент в другия включваше и пътуване през сухите степи, лишени от дъжд именно от планините, изцеждащи влагата от въздушните потоци.

В тези тревисти равнини нямаше място за смесеното земеделие, с каквото бяха свикнали кампанлатците, следователно тук нямаше място и за техните богове. Каквото и да се появеше от този ветровит и студен район, то не вещаеше нищо добро за Дивашкия континент.