Читать «Хеликония. Зима» онлайн - страница 13

Имаше неколцина с могъща воля на тази планета — воля, способна да подтикне към действие човешките маси. Един такъв властител живееше в Пановал, друг — в сиборналската столица Ашкитош. Но в момента повече ги занимаваше предстоящото стълкновение.

Така че сиборналските заселници в Истуриача се стягаха да издържат на обсадата и току поглеждаха неспокойно на север, за да видят идват ли подкрепления.

И в предните редици, и в тила на пановалските сили цареше бъркотия, с която командващият главен маршал не беше в състояние да се справи. Нямаше как да предотврати дезертьорството на някои части, награбили достатъчно плячка в съсипаните селища. Замениха ги с други от резервите. А артилерията, разположена зад стените на Истуриача, вече започваше да обстрелва вражеските позиции. Взривовете избухваха сред рандонанските войници, дошли от южните земи на Дивашкия континент.

Много народи имаха свои представители в пановалския експедиционен корпус. Свирепи любители на ръкопашните схватки от Кейс, които вървяха, спяха и се биеха рамо до рамо със своите фагори, лишени от рога. Високи мъже с безизразни лица и с полички от Брастърл в подножията на западните Преградни планини. Племена от Мордриат с пъстри амулети, окачени на шиите им. Имаше и силен батальон от Борлдоран, обединеното кралство на Борлиен и Олдорандо — най-могъщият съюзник на Пановал. Все още малцина от войниците бяха с набитото масивно телосложение на хора, заразили се от Дебелата смърт и оцелели.

Борлдоранците бяха преминали високите, ветровити проходи на Кузинтските планини, за да се сражават заедно със съюзниците си. Някои се поболяха и поеха обратния път към дома. Остатъците от първоначалната военна част бяха изтощени от дългата кампания. А сега откриха изведнъж, че достъпът до реката им е препречен от пристигнали по-рано части и не могат да напоят ездитните си животни.

Свадата се разгорещяваше, а наоколо все по-често падаха снаряди, изстреляни от защитниците на Истуриача. Командирът на батальона отиде да се оплаче на главния маршал. Този жизнерадостен и наперен мъж изглеждаше още млад, за да му поверят съдбата на стотици бойци, но като истински офицер си бе пуснал пищни мустаци и се отличаваше с изпъчената си стойка. Името му беше Бандал Ейт Лал.

С него тръгна хубавата му млада жена Торес Лал. Тя беше лекарка и също имаше оплакване, което искаше да изложи пред главния маршал — от лошата хигиена в лагера. Вървеше скромно зад съпруга си, а полите на дрехата й се влачеха по тревата.

Представиха се на часовите пред палатката на командващия. Един адютант излезе с гузен вид.