Читать «Хеликония. Зима» онлайн - страница 12

В съзнанието на жителите на тези селища се бе вкоренило чувството, че живеят под постоянна обсада и дори не се сещаха, че биха могли да се подпомогнат взаимно. Пък и се ползваха с подкрепата на различни народи от Сиборнал. Затова едно след друго ставаха жертва на нашествениците.

Отделящите се от колоната пановалски части почти нямаше от какво да се страхуват, освен от случаен сблъсък с фагори, които ставаха все по-многобройни със спадането на температурата в равнината. Произшествието с артилерийския офицер не беше единичен случай.

Когато той се присъедини към бойните си другари, едно от слънцата се показа под разкъсаните облаци и се заспуска на запад сред пиршество от цветове в небето. Но като потъна зад хоризонта, не се смрачи. Второто слънце, Фрейър, пламтеше ниско на юг. Когато в облаците се откриваше пролука, сенките на хората сочеха като показалци на север.

Без да бързат, отдавнашните неприятели се подготвяха за сражението. Далеч на югозапад беше великият град Пановал, от който идваха заповедите за войната. Бе скрит във варовиковите кухини в Кузинтските планини, образуващи гръбнака на тропическия континент Кампанлат.

Някои от множеството народи на континента бяха подчинени чрез династични или религиозни връзки на Пановал. Съюзите обаче винаги бяха временни, а мирът — неустойчив. Местните народи често воюваха помежду си. Затова и Кампанлат бе известен сред северните им врагове като Дивашкия континент.

Тези врагове бяха сиборналците. Под натиска на климатичните крайности народите от севера бяха принудени да съхраняват нерушимото си единство. Поне привидно съперничеството им не се поощряваше. През цялата записана история сиборналските народи бяха настъпвали на юг, през Чалския провлак към по-плодородните земи на Дивашкия континент.

Имаше и трети континент — южният Хеспагорат. Всички земни маси бяха разделени почти изцяло от морета, заемащи умерените географски зони. Тези морета и континенти се намираха на планетата Хеликония, или Хърл-Ихор Ихар, както я наричаше по-старата разумна раса на двурогите.

По времето, когато кампанлатци и сиборналци се приготвяха за последната битка при Истуриача, Хеликония навлизаше в най-студените векове на своята Голяма година.

Планетата принадлежеше към двойна звездна система и правеше една обиколка около породилото я слънце Баталикс за 480 дни. Но самият Баталикс се въртеше около обща ос с много по-голямата звезда Фрейър, основния елемент на системата. И сега по-малкото слънце отнасяше със себе по удължената си орбита Хеликония към най-далечната точка спрямо Фрейър. През последните два века есента все по-явно изместваше лятото. Хеликония вече беше пред прага на зимата от поредната Голяма година. Предстояха столетия на мраз и тишина.

И най-невежият селянин разбираше, че климатът се влошава. Дори да не обърнеше внимание на времето, имаше други признаци. Отново се ширеше заразната болест, известна като Дебелата смърт. А двурогите, наричани от хората фагори, предусещаха наближаването на сезона, когато се чувстваха най-добре, когато условията на планетата почти се връщаха към съществувалите преди милиони години. През пролетта и лятото на Голямата година тези злощастни твари страдаха под господството на човеците. Но с настъпването на студовете броят на хората щеше да намалее и фагорите щяха да се възползват от още един шанс да си върнат превъзходството… освен ако човечеството не обединеше силите си, за да ги възпре.