Читать «Три деви сироти» онлайн
Васил Попович
Васил Попович
Три деви сироти
Зора блести на небосклона, с роса земята се поти; увита в ранна риза красна, природа спи и са хлади. Спи все наокол и високо орелът дреме над гнездо, и тихо в гроба спи дълбоко земното щастйе сиротско. У гробен мил и хладен мрамор три деви идват у зора, и с тих си плач и лек си говор разбуждат мъртва тишина. Една до друга коленичат, плетът венци и със сълзи, пръстта росят и я укичват, гласят и късат си коси: „Отвали се, пръст могилна! Разпадни се, гроб скован! И стани ти, сръдоболна — събуди се от твой сън! Ох, чуй гласа ни, що те вика, ох, милна мамо, и съгрей душа ни тъжна, с мила ръка сълзите наши ти утрий! Тегне ни света без тебе, тъмно й слънце в небеса, люта скръб нас веч отравя, като цвят сме под коса. Ох, час по час грози нам пастрок и денонощно тирани; ох, лют е, злобен, адски правнук приготвя нови нам злини. И ревнив е, и ехиден, той ни пъди вечер вън, хляб насъщен нему й свиден, кат го дава, мъмри от. Нареже л’ хляб — той сочи с ножа и скърца с зъби като пес; и каже л’ дума, кат че реже — върлува страшно клети бес. Едничка дума ни продумай, с умилен поглед нас гледни; речи — и пастрокът сумясай, да н’ ни той толкоз тирани! Отвали са, пръст могилна! Разпадни са, гроб скован! И излез ти, сръдоболна, събуди се от твой сън!“ Но спи природа тихо, сладко, зората в небо се блести; а безответно, горко, жалко там трите плачат сироти. Ех, спи прахът, не чува: хладни, могилен сън го ледени; пръстта тежи на гърди тъжни — и спи злочестата, и гний. И спят наокол неразбудно един до други мъртъвци; сам’ тук-таме между им шумно чуликат резвите врабци. Информация за текста
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Набиране: Николай Аретов
Публикация
Васил Попович, Съчинения, Издателство „Кралица Маб“, С. 2000, ISBN 954-533-030-2
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7390]
Последна редакция: 2008-05-14 22:30:00
