Читать «След войната» онлайн
Арсений Тарковски
Арсений Тарковски
След войната
1
Тъй както върху горската трева разперва на листата си дланта дървото и опряло се на храста, широко клоните си разпростира, така и аз пораснах постепенно. Със сила мускулите се наляха и едър стана гръдният ми кош. И спирт бодлив от синия бокал напълни целите ми дробове. И взе сърцето кръв от жилите, и върна им я, и отново взе, и сякаш бе това преображение на просто щастие и проста мъка в прелюдия и фуга. 2
Бих се раздал на всичко живо аз — и на растенията, и на хората, умиращи тук някъде наблизо или пък някъде накрай света в страдания ужасни, както Марсий, когото са одрали жив. Ако живота си им дам, по-бедни няма да станат ни кръвта, нито живота, ни аз самият. Станах като Марсий. 3
Понякога, сред летен зной лежиш, в небето гледаш — въздухът горещ над тебе се люлее като люлка — и изведнъж откриваш нещо странно: пролука има в люлката — през нея повява студ отвъден, сякаш игличка ледена пробожда… 4
Като дърво над сипей гол, което разпръсквайки над себе си пръстта, се сгромолясва с корени нагоре и клоните му бързеят разнищва, така по бързей друг и моят двойник от бъдещето в миналото слиза. След себе си от висотата гледам и за сърцето се улавям. Кой ми даде трептящи клони върху мощен ствол, а корени безпомощни и слаби? По-гибелен животът от смъртта е с необуздания си произвол. Отиваш ли си, Лазаре? Върви! Полунебе гори зад мен далече. И няма връзка помежду ни вече. Спи, жизнелюбецо! Ръце на гръд скръсти и спи! 5
Ела, вземи, от нищо нямам нужда, обичам ли — ще дам; и мразя ли — ще дам. Аз искам да те заменя, но ако ти кажа, че във тебе ще премина, не вярвай — лъжа те, дете… О, пръстите като филизи тънки и влажните, отворени очи, и мидите на малките уши — чинийки, пълни със любовна песен, крила, огънати от силен вятър… Не вярвай — лъжа те, дете, ще се промъквам, сякаш съм осъден — през отчуждението как да мина — не мога с твоите криле да литна и с малкото ти пръстче да докосна очите ти и да погледна с тях. Стократно ти по-силно си от мен — ти песен си за себе си, а аз — наместник на дървото и небето — за песента от твоя съд осъден. Информация за текста
Арсений Тарковский
Източник: http://zhekov.pero-publishing.com
Последна редакция: NomaD, 2010
Издание:
Арсений Тарковски. Избрани стихотворения
Подбор и превод от руски: Светлозар Жеков, 2007
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/17008]
Последна редакция: 2010-07-21 16:30:00
