Читать «Скитникът цитираше Вапцаров!» онлайн
Мария Илиева
Мария Илиева
Скитникът цитираше Вапцаров!
Петък вечер е. Делникът прихърква… Невиждащи очи подпрени в автобусно ежедневие. Тръгващо по разписание… В което аз съм част. И просто пътник. Както сме и всичките във времето. Свободно място… На него, до прозореца седи един подпийнал скитник. Странно! — очилата са със златни рамки. Повдигна лапата нагоре (ръкавът беше скъсан): — „Наздраве, българи!“ И аз се спрях. Гласът му беше грапав Но после кротнах се до него. Присмех… Автобусът беше пълен с пътници, еднакви, като вестници. Просъкаха очите… Шепот тих… Излязоха езици. Като плъхове от дупки замърдаха очите… Прилични господа и домакини се взираха във него… А той погледна през стъклото, за нещо кимна, и после ги разгледа като стадо. Усмихна се и викна, (оттекна до тавана): — Кой от вас ще каже, мили… Кой е писал: „Човекът е човек тогава, когато е на път…“? Седалките мълчат. Спогледаха се стреснато костюмите, обиците на госпожите, очилата на чиновници Замлъкнаха интригите. Автобусът млъкна, сякаш спря. Кондукторът почти оказа се човек! Отвърна: — Пеньо Пенев! А скитникът засмя се и го тупна: — Ех, братле, ще пия и за теб! Един със куфар, чиста кожа, го дръпна, тихо съсна: — Остави го, виждаш че е луд! Кондукторът въздъхна. А скитникът помръкна. Не изпитах страх, а само болка, дори посегнах към дланта му и кимнах благодарно… Промълвих му: — Остави ги, няма кой да чуе твоя глас… Очите станаха големи. Залюля се той, надигна се и каза: — И да ме убиете, от мене полза няма, ще ми вземете опинците съдрани!!! Доволно се захили с беззъбата уста и се обърса с опакото на ръкава. Обърнаха се шлиферите. Възмутено дадоха му гръб. А той, разпери дланите към тях и с блеснал поглед ревна: — Нощта е черна и зловеща, но нека бъде ден за вас, негодници такива…! И после на седалката се свлече, със шише ракия и червено вино. Ръцете му напукани и жълти, приличаха на старо злато. Заблестяха във очите ми сълзи, докато го слушах как примира. В съня му чувах, как шепти… Скитникът цитираше Вапцаров… Седалките се свиха празни, зли изпълнени с господа и домакини. Информация за текста
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10128]
Последна редакция: 2009-01-02 00:20:00
