Читать «Сенчести души (Книга шеста)» онлайн - страница 136
Л. Дж. Смит
Госпожа Флауърс му наля още чай в чашата.
— Много съм разтревожена за теб, Мат, скъпи. Струва ми се, че за днешния ден има лоши знамения. Не е от дните, през които трябва да се предприема нещо.
— Майка ви споменава ли нещо за това? — заинтересува се Мат. Майката на госпожа Флауърс бе умряла някъде в началото на XX век, но предаването на мисли между нея и дъщеря й не беше преустановено.
— Хм, точно за това си мисля сега. През целия ден не съм чула нито дума от нея. Но поне още веднъж ще се опитам да се свържа. — Госпожа Флауърс затвори очи и Мат видя как потрепнаха клепачите и, осеяни с фини бръчици, докато тя вероятно търсеше контакт с майка си или се опитваше да изпадне в транс, или нещо подобно. Мат отпи от чая си и започна да играе с някаква игра на мобилния си телефон.
Накрая госпожа Флауърс отново отвори очи и въздъхна.
— Скъпата ми
— Не, не! Ако майка ви мисли, че ще е опасно, дори няма да се опитам — заяви й Мат.
Госпожа Флауърс се облегна в стола си. Изглеждаше облекчена.
— Е — изрече накрая, — мисля, че ще е по-добре да се върна при моите растения. Трябва да прибера пелина, за да го изсуша. Освен това вече трябва да се берат и боровинките. Колко бързо лети времето.
— Е, вие ми готвите и се грижите за мен — рече Мат. — Бих искал да ми позволите да ви плащам за спането и храната.
— Никога няма да си го простя, ако ти поискам пари! Ти си мой гост, Мат. А се надявам, че си и мой приятел.
— Абсолютно. Без вас щях да съм загубен. А сега само ще се поразходя до края на града. Трябва да изразходвам малко енергия. Искам да… — Внезапно млъкна. Тъкмо се канеше да й признае, че му се иска Да поиграе малко баскетбол с Джим Брайс. Но Джим скоро няма да може да играе баскетбол… или може би никога. Не и с осакатените си ръце.
— Само ще изляза, за да се поразходя — завърши той.
— Добре — каза госпожа Флауърс. — Моля те, Мат бъди внимателен. Не забравяй да си вземеш яке.
— Да, госпожо. — Още беше началото на август, достатъчно горещо и влажно за разходка. Но Мат вече бе привикнал да се отнася по определен начин с възрастните дами — дори и ако бяха вещици и ако реагираха на повечето неща остро, като острието на ножа, който напъха в джоба си при излизането от пансиона.
Излезе навън и по един страничен път пое към гробището.
Ако просто отиде там, където почвата чезнеше под гъсталака, щеше да има добър изглед към всичко, което се случва в Олд Уд, а и никой от пътеката долу не можеше да го види, колкото и да извърташе глава.
Забърза безшумно към избраното от него укритие, като се навеждаше зад надгробните камъни и оставаше нащрек за всяка промяна в чуруликането на птиците, което щеше да му подскаже, че децата идват насам. Ала засега единствените птичи песни се свеждаха само до продраните крясъци на гарваните в гъстия храсталак, макар той да не видя нито един от тях…