Читать «Повелителите на руни - цялата сага» онлайн - страница 141
Дэвид Фарланд
Той вдигна глава. Беше чел няколко часа. Роуан лежеше кротко и дишаше тихо като всички хора, потънали в дълбок сън.
Габорн измъкна ножа си от канията и сряза нишките, привързващи корицата на книгата. Пръстите му шареха неспокойно, ръцете му трепереха.
Предците му от няколко поколения се бяха чудили какви са ученията в Стаята на сънищата. Един мъж беше загинал, за да донесе тази книга на Силвареста. Вероятно без причина. Един шпионин знаеше, че от Тулистан е пристигнала книга, и беше решил, че тя предупреждава за плана на Радж Атън за нашествието. Така шпионинът беше убил един невинен човек.
Все пак Габорн се разтревожи — колкото и да подозираше, че това е ирационално — че и той ще бъде убит, ако Дните научат, че е прочел тези учения.
От вътрешността на задната корица изпаднаха пет тънки хартиени страници с малка диаграма и следната бележка:
Мой скъпи Силвареста,
Помниш ли как край Биня обсъждахме онези хора, които се възбунтуваха срещу мен, защото заявиха, че съм им отнел кладенците, за да поя своя добитък? Мен ме бяха учили, че като принц, цялата земя във владенията ми принадлежи, както и хората по нея. Тези неща бяха мое рождено право, дадено ми от Силите. Затова аз се канех да накажа хората за кражбата им.
Но ти ме убеди да изколя добитъка си, защото каза, че всеки човек е господар на собствената си земя и че животът на моя добитък трябва да служи на моите хора, а не моите хора на добитъка. Ти каза, че Владетелите на руни могат да властват само ако хората ни обичат и ни служат. Ние управляваме по тяхна воля.
Твоите възгледи ми се сториха странни, но се преклоних пред мъдростта ти. Оттогава прекарах години в размисъл над природата на справедливото и несправедливото.
И двамата сме слушали забранени фрагменти от доктрината от Стаята на сънищата, но наскоро аз научих нещо твърде тайно от това място. Давам ти тази диаграма за твоя информация:
В Стаята на сънищата Дните ги учат, че дори най-грозното врабче осъзнава себе си като господар на небесата и знае в сърцето си, че притежава всичко, което вижда.
В тази Стая учат, че всеки човек е като всеки друг. Всеки човек се самоопределя като господар на самия себе си и наследява по рождено право три Владения: Видимото владение на неща, които виждаме и докосваме; Общностното владение, съставено от нашите отношения с другите; и Невидимото владение — територии, които не можем да видим, но които въпреки това активно защитаваме.
Докато някои хора учат, че доброто и злото се определят от Силите или от мъдри властващи крале, или че се променят според времето и обстоятелствата, то Дните твърдят, че познанието за добро и зло ни е вродено и че справедливите закони на човечеството са изписани в сърцата ни. Те учат, че трите Владения са единствената среда, чрез която човечеството определя доброто и злото.
Ако някой наруши наше владение, ако се стреми да ни лиши от рожденото ни право, ние го наричаме „зъл“. Ако някой се стреми да ни отнеме собствеността или живота, ако напада нашето семейство или чест, или общност, ако се стреми да ни лиши от свободната ни воля, ние справедливо можем да се защитим.
От друга страна, Дните определят добротата като доброволно разширение на чуждо Владение. Ако ти ми дадеш пари или собственост, ако ме удостоиш с честта да ме поканиш да бъда твой приятел, ако отделиш време да ми служиш, то тогава аз те определям като добър.
Ученията на Дните са много различни във внушенията си от онова, което съм научил от баща си. Моят баща ме учеше, че Силите са отредили да бъда владетел на своето емирство. След като ми се полагаше по право, аз можех да взема собствеността на всеки мъж, любовта на всяка жена, защото тези неща бяха мои.
Сега съм объркан. Придържам се към онова, на което ме е учил баща ми, но в сърцето си усещам, че то е грешно.
Боя се, стари приятелю, че ние сме подложени на присъдата на Дните и че тази диаграма показва аршина, по който ни измерват. Не знам как те смятат да ни манипулират — защото според собствената им мярка биха били зли, ако ни убият.
Някои книги казват, че Сияйните са свързали владетелите с Дните, но в древни времена Дните са били наричани „Пазители на сънища“. Затова се чудя… възможно ли е Дните да се стремят да ни манипулират по някакъв неведом начин? Дали манипулират нашите надежди и въжделения? По-точно, те пишат хроники на нашия живот, но дали хрониките са верни? Дали героите, на които жадуваме да подражаваме, изобщо са съществували? Дали такива хора изобщо са били герои според собствените си мерки? Или Дните се стремят да манипулират истината по причини, които не можем и да предполагаме?
Ето защо написах тайно тази хроника и ти я изпращам. Вече остарявам. Няма да живея дълго. Когато умра и Дните напишат сказанието за моя живот, искам ти да сравниш двете хроники, да видиш какво би могъл да откриеш. Коя част от историята на моя живот Дните ще пропуснат? Коя част ще преувеличат?
