Читать «Повелителите на руни - цялата сага» онлайн - страница 140

Габорн прелисти набързо поезията на емира и я намери за скучновата — всеки стих завършваше с пълна рима, всеки стих бе изрядно оразмерен.

Имаше сонети, насърчаващи читателя да се стреми към една или друга добродетел, като стихотворенията, давани на малки деца, които тепърва се учат да четат. Но в сонетите емирът не винаги римуваше изрядно. Понякога завършваше с непълна рима и при бързото четене Габорн забеляза, че непълните рими му се набиват в очите.

Едва след като прехвърли десетина страници, Габорн се препъна на първата от тези непълни рими в някакво странно стихотворение с форма, наричана „сонет менор“.

Габорн се съсредоточи върху това произведение, защото заглавието му съдържаше името на Силвареста.

Сонет за Силвареста

Щом вятърът погали тъмнината и пясъчни воали скрият светлината, възлягаме край огъня, за да четем от книгите с могъща философия. Ах, как прочистват те ума и погледа събират на смъртните, които маят се, обичат и умират.

Габорн преподреди думите във всеки стих, за да види дали няма да може да състави изречения, които да разкрият някакъв скрит смисъл. Не откри нищо.

Замисли се над думите и закопня за времената, когато хората от Севера са могли свободно да пътешестват из Индопал. Наскоро беше чул един търговец да хленчи за онези дни: „Някога имаше много добри хора в Индопал. Сега май всички те са измрели — или навярно са наплашени от злото.“

Пет стихотворения по-нататък Габорн се натъкна на друго произведение със същата форма, но при него неримувани бяха първите два стиха.

Сърцати воини

Горко на войника, който крачи отзад, о, мъже със кураж и изправен гръбнак. Че позорът държи страхливеца здраво, щом реши да избяга от поле величаво. Мъж бъди, та другарят на теб да разчита — бърз в атака и още по-бърз във защита.

Габорн се върна на предишния сонет: „Четем, философия.“ Сега тук: „Отзад, гръбнак.“

Бързо прелисти следващите пет страници и намери други неримувани думи: „стая, сънища“.

— Чети философия отзад гръбнак стая сънища — промърмори той и сърцето му подскочи. Ученията, които изучаваха Дните в Стаята на сънищата, бяха забранени за хора като Габорн. Дните със сигурност щяха да унищожат тази хроника, ако разберяха, че емирът разпространява такова знание между Владетели на руни.

Оттам и предупреждението на емира: „Покажи я само на онези, на които вярваш.“

Габорн прегледа останалата част от книгата. Последната част беше посветена на философски разсъждения — трактати върху „Нрава на един добродетелен принц“, наставляващи бъдещите крале да се държат прилично и да не режат гърлата на бащите си, понеже им е омръзнало да чакат старците най-сетне да умрат.

Предната корица, задната и гърбът на книгата бяха направени от корава кожа, пришита към по-меката подвързия от агнешка кожа.