Читать «Отписаният» онлайн - страница 156

— Но са откраднали достатъчно? — присви очи Грязнов.

— Повече от достатъчно — отговорих. — Прекратиха го по отношение на ръководството на акционерното дружество. Трябва да надникна в нашия архив. Интересно кой ли фигурира там? Поименно.

— Загрява! — похвали ме Грязнов, като гледаше Володя. — А ние имаме само недостатъчни улики. Достатъчните не ни стигат. Да не говорим за преките доказателства. И пак работим.

Той тупна Володя по рамото.

— И той работи! А ние само правим физиономии. Все не ни отърва! Искаме някой да ни поднесе всичко на часа. Вярно ли е, Александър Борисович?

— Много дрънкаш — казах аз. — А иначе е вярно. Какво още? Има ли нещо друго?

— Мислех, че за начало стига… — смутено отвърна Володя. — Търся. Разглеждам вестниците. Между другото, ето, написал съм писмо до телевизията. Първа и втора програма. Подпишете го. Искам да видя някои телевизионни програми от есента и зимата на деветдесет и първа.

Подписах, без да кажа нито дума. Слава гледаше влюбено Фрязин. „Ще го отмъкне — помислих си аз. — Като едното нищо. Но ще видим тая работа. Ще задействаме майката на Володя. Като интелигентна жена ще ме разбере. Нейният син, естествено, е находка за следствените органи. Въпросът е в чии ръце ще се окаже. Не знам защо ми се струва, че при Грязнов ще започне да пие. И ще престане да се смущава и да се изчервява. Върви разбери какви ценни качества се губят в този случай.“

— И тъй, с какво разполагаме? — попитах аз.

— Стоп! — прекъсна ме Слава. — Дори не започвай без Меркулов. Той има глава на виден държавник. А тук е замесена голямата политика. Не знаем на какво ще се натъкнем. И какво ни очаква. Затова първо му се обади.

— Той усеща кога го чакат и сам ще звънне — отвърнах аз. — Сега ще видиш.

И в този момент звънна вътрешният ми телефон. Грязнов и Фрязин се засмяха. Вдигнах слушалката.

— Какво ви е толкоз весело? — попита Меркулов. — И аз искам да се посмея. Че ме е налегнала мъка… Нещо ново около нашия убиец?

— Ами идвай! — Намигнах на Слава. — Само теб те няма. Чакаме те!

Меркулов дойде, изслуша ни и каза:

— Новото е само това, че засега не са убили никого по познатия ви начин.

Ние дори не помислихме да се обиждаме.

— Като работен резултат звучи тъжно — продължи той. — И оптимистично от гледна точка на човешките права. Може да е свършил патроните?

— Или да е намалил списъка? — предположих аз. — Но пък ако всичко е свързано с Чечня, той има широко поле за действие. Стреляй, колкото си искаш. Между другото, ако има други убийства с подобна винтовка, няма да е лошо по куршумите да се идентифицира оръжието.

— Може да е започнал от помощниците, а после да мине на шефовете им? — каза Слава. — Как е правил другарят Сталин? Започвал от готвачите, шофьорите, лекарите, съпругите…

— Той се крие — рече Меркулов. — Знае, че го търсят, и се крие. Докато спадне напрежението. После ще се залови със старото. При това не знаем откъде има пари. Източникът на доходите му… Ако държите на варианта отмъщение, по правило това се прави безкористно.