Читать «Отписаният» онлайн - страница 155

— Ама няма да дойда — рече Володя.

— Ще дойдеш и песен ще пееш! — обеща му Слава. — И ще ме надминеш! Пък и какво ще правиш ти, творческата личност, в прокуратурата? Ще се превърнеш в същия досадник като шефа си.

— Говори така от завист — намигнах на Володя. — Някога искаше да идва тук.

— Някога на млади години, когато се скарах до смърт с шефа си — започна да обяснява Слава. — После бях благодарен, че не ме взеха. Моят начин на мислене не ставаше за тях! Не говоря за моите начини за самостимулиране. Но тукашните прокурори са нищо без нас, оперативните служители, работните коне! Истинската работа е само при нас, в криминалната милиция.

— Добре де — казах аз. — Три на два за теб. Разтовари ли се? Да караме нататък. Володя, ти си се докопал точно до каквото трябва. Картината съвпада. А какво си разузнал за потърпевшите, за убитите помощници на велики шефове. Те също ли имат някакво отношение към чеченските събития?

— Чуйте разказите на хората, които са ги познавали отблизо — предложи Фрязин.

Изглежда, Володя мислеше, че не му вярваме. Смятаме, че нагажда отговорите. Сигурно така изглежда отстрани. И не е зле да ги послушаме. Но погледнах тъжно огромната камара с протоколи и касетите, които Володя извади пред нас, и ме заболя главата.

— По-добре със свои думи — рече Грязнов, след като ме погледна бегло. — Както за тези, за които току-що говори…

— Там нещата не са толкова явни… — започна Володя. — Прерових няколко тона вестници и десетки записи с разговори.

— Кога успя? — не се сдържах аз. — Нали дежуреше нощем, участваше в операция „Трал“…

— И разбрах, че не се занимавам с най-важното — отвърна Володя. — По-лесно е да намериш името на много известен човек в някой вестник, отколкото убиец сред десет милиона жители.

— Значи си проявил аналитични наклонности? — попита Слава. — Сега виждаш ли къде му е мястото? При нас, на щат в главното управление.

— И какво откри там? — прекъснах Слава.

— Следих повече за придвижването на самите шефове на загиналите, защото знаех, че помощниците са след тях. След това, което изясних за Садуев и Салуцки, се заинтересувах от работите на отстранения сега вицепремиер, които са свързани с Чечня…

Той пак порови в чантата си.

— Ето снимка от „Известия“. Подписване на предварителен договор. Така се е образувала Южната нефтена компания. Виждате, подписва премиерът. А на заден план и отляво — познахте ли го?

Ние се наведохме едновременно, за да разгледаме вестника.

— Кой е този? — попита Слава.

Володя мълчаливо извади снимката на загиналия помощник на вицето.

— Познахте ли го? А ето какво научих в статистическия отдел на нашата прокуратура… — Той извади официална справка. — Възбудено е следствие за злоупотреба в особено големи размери. По отношение на същата Южна компания. После е прекратено поради липса на достатъчно улики.

Грязнов ме загледа въпросително.

— Какво ме гледаш? — измърморих аз. — Имаше такова дело. Само че не го водех аз. Звягинцев се занимаваше с него, сега го повишиха. А предишният главен го накара да прекрати следствието. Наистина нямаше достатъчно улики.