Читать «Отписаният» онлайн - страница 154

Започнах да чета. Отначало повърхностно, после ми стана интересно. Излиза, че главният телохранител е бил не само доверено лице на премиера, но и голям любител на женския пол, главно от славянски произход. Та без да се бои от куршумите, извел от воюваща Чечня една светлокоса биатлонистка. Преди това се бил влюбил в нея на един от плажовете в Апшерон, където тя си почивала след работа, а той бил на неофициална визита по молба на властите в Баку. Вестникът не се интересуваше какво е правил там. Работата е ясна, наблягаха на любовната страна в историята. Той е ходил няколко пъти в Чечня, като е рискувал живота си и използвал служебните си командировки за срещи с любимата, която го целувала, без да отлепя окото си от оптичния мерник. И уж при едно от идванията си й подарил най-нов модел снайперистка винтовка, с което окончателно покорил загрубялото й сърце. И така нататък. Къде свършва истината и започва измислицата? Интересна версия за гибелта му. Да, казваше статията, по него е стреляно, а не по премиера. Направил го неин бивш ухажор, шампион на СССР по стрелба с винтовка.

Върнах вестника на Володя. Може и така да е. Пък може и да не е.

Той разбра всичко това по погледа ми, наведе очи и скри вестника в старата си чанта.

— Може ли да погледна? — попита ревниво Слава, не знам защо го бяхме забравили.

— Да, заповядайте! — трепна Володя. И пак извади вестника.

Володя пъшкаше, охкаше, клатеше глава. Чакахме го търпеливо.

— А пък аз нямаше да оставя това без внимание — каза Грязнов, когато връщаше вестника. — Забрави ли, че ме праща в Олимпийския комитет и във Федерацията по стрелкови спорт? Та и това момиче, и този ухажор всъщност са били в националния. Едва сега си спомних имената им. Мога да проверя още веднъж. Ясно ли ти е сега какво се получава?

Ние се спогледахме озадачено. Володя мълчеше скромно, за да не пречи на мислите на прочутото ченге да текат и се оформят в логически фигури. Май пак ни тръгна карта.

— Излиза само, че има много съвпадения — казах аз, — дори прекалено много. Непрекъснато очакваш нещо такова. Всичко е много по-просто, отколкото си го представяме. Така или иначе всички действащи лица са свързани с Чечня. Друг въпрос от какво се е ръководел нашият отмъстител в подбора си… Ако помниш, бившата му жена каза: не превръщайте мъжа ми в отмъстител. Да, отмъстител! Човек, дето се е прежалил и само отмъщава, без да мисли за съдбата си, за жена си, който всичко е загубил и не търси нищо. Само мъст! Ето доминантата на поведението му. Сега разбра ли?

Слава скочи и закрачи из кабинета.

— При това знае много. И би могъл да разкаже. Още от самото начало стана ясно, че всички убийства не са случайни.

— На тебе е ясно — изломотих аз.

— И на теб — не ме остави Слава. — Колко пъти тайно сме одобрявали избора му. Забрави ли?

Посочих с очи Володя. Какво ще си помисли, като слуша подобни откровения?

— Володя е наш човек! — махна с ръка Грязнов. — Между другото, ще ти го взема. Ще му дам прилична длъжност и по-прилична заплата!