Читать «Отписаният» онлайн - страница 151

— Слушам! — Писарят тракна токовете. — Само че вие като дежурен трябва да съставите рапорта, по правилата.

— Ти ще го напишеш, а аз ще подпиша! — държеше на своето Холин.

— Слушам! — Горюнов козирува. — Разрешете да изпълня? Или да почакаме до утре? Да го съжалим? Все пак млад офицер, такава перспектива, татко генерал, жена красавица, певица… Е, Холин, в края на краищата разбиха моя нос, а не твоя! Аз бих простил. Какво пише в Писанието? Като те ударят по дясната буза, обърни лявата. Така и аз. Жената ме удари отляво, а мъжът отдясно. Всичко е точно.

— Да те вземат мътните… — Холин започна постепенно да се успокоява.

— Хайде, господа офицери, свободни сте! — каза Горюнов на събралите се и преживяващи сбиването офицери. Много от тях си изпатиха здравата, пъшкаха, не можеха да си поемат дъх.

— Мъжки игри! — Писарят сви рамене и се обърна към Ала. — Разтоварване в нашия монотонен, сив живот. По-рано поне имаше опера. Или карти. Сега не е до карти. Развържете ги, какво гледате — нареди той.

— Трябва да ме арестувате — каза Тягунов на Холин.

— И мен също — повтори след него Прохоров.

— Не ви свърта? — Писарят клекна до Павел. — Щом не искате вкъщи, може да отидете и в карцера.

— Хайде, Паша! — Ала умоляваше мъжа си. — Да вървим вкъщи, не мога повече!

— Алочка, вашият мъж май се учуди защо биха него, а не мен — рече Горюнов. — За да спечелят благоразположението ми. Имаме по разпределение един човек за „гореща точка“. Не се казва коя. А те не искат там. Но колкото и да е странно, не това е главното. Те ме ненавиждат, а на вас завиждат. Чувствате ли разликата? Паша, тук си чужд елемент. Такъв ще си останеш. Баща ти е генерал, всеки момент могат да те отзоват в столицата за по-нататъшна служба някъде на паркет. И Алочка не можа да скрие, че се гнуси, като видя как живеем. Вместо да сее светлината на културата във войнишките и офицерските маси. А простите хора съвсем не могат без вълшебната сила на изкуството. Без нея се пропиваме, чувствайки презрението на елита. Сега разбра ли, Павел Генадиевич?

— Свърши ли? — попита Павел, на когото Ала изтриваше кръвта от лицето.

— Засега това е всичко! И тъй, вашето решение, другарю капитан. В карцера без жената, или в самостоятелно двустайно жилище с жената?

— Арестувайте ме, другарю майор! — спокойно каза Павел на Холин. — Какво гледате? В това поделение някога ще започне ли да командва уставът, а не писарят на строевата част? Постъпете според устава!

— Паша… — Ала изтръпна. — Какво правиш?

— Всичко направи ти, когато сключи сделка с този…

Той и сега не криеше презрението си към писаря. Горюнов вдигна рамене.

— Е, както искате, другарю капитан! Само че къде ще заповядате да сложим жена ви? Впрочем забравих да ви кажа по повод на разпределението. В онази „гореща точка“, да предположим Таджикистан, се иска да отиде най-добре подготвеният офицер, без деца. Предпочитание се дава на желаещите да изкупят… Ще има какво да изкупвате, като отидете на трибунал, другарю капитан!

— Върви по дяволите! — извика Павел. — Караулът ви, другарю майор? Водете ме.