Читать «Оживелите кости» онлайн
Иван Вазов
Иван Вазов
Оживелите кости
Съдбата, що дарува на птичето гнездо, на скитник кораб завет, на дивий звяр легло, и мене — скитник беден — най-после съжали и кътче на земята ми малко отдели. При старо гробе турско аз дом си основах, но много прашни кости от тамо изкопах. Да, кости и останки от стари векове, и черепи изгнили на мъртви родове. Но призраци ужасни дойдоха през нощта. „Кяфире! — те крещяха, — как имаш дързостта? Тук никой крак неверни не бе стъпал до днес, сега сме поругани, изфърлени без чест. Какво позорно време! Кой би изтраял туй? Или пророкът вече не види и не чуй!?“ О, сенки, аз им рекох, идете си назад, потайте се в земята, не сте за тоя свят. Не само ваште гроби разфърляха без ред: преврати по-ужасни ще видите навред. Кат някой вихър буен дойдохте един ден, заглъхнахте във бурен, мухлясахте във лен. И нивата, в която минахте без следи, сега е с благодатни прорязана бразди. Вий мъртви сте, но чуйте: властта ви се срути, по нашите полета свободата цъфти. Бесила и гробове вий сяхте в тез места — днес паметници славни учудват тук света. Предания вековни на натиск и разврат дух нови ги замести мир, правда, благодат. Идете си, о, сенки на миналите дни, тук странни сте, тук няма какво да ви плени. Добре влезнахте в гроба при вашите деди, със умове заспали, с мирясали гърди. Сега защо станахте? На чий дойдохте зов? Умрялото не буди ни милост, ни любов. Върнете се, прахът ви злодейски нека спи: добре поне, че кротко земята го търпи. Информация за текста
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Набиране: Диа Ангелова, Мартин Митов, Живко Иванов и студенти от Пловдивския университет
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5176]
Последна редакция: 2008-01-29 23:40:00
1
Гробищата Орта-Мезар в Пловдив
