Читать «Небе» онлайн
Христо Ясенов
Христо Ясенов
Небе
Дълбоко и чисто небе, о моя въздушна безбрежност, обичам лазурния лик на твойта безоблачна нежност! Как много и мойта душа прилича на твойте лазури, о мое просторно небе — родина на слънце и бури. На земния грохот в безкрая аз страдам и жадно се губя, и в свойте страдания земни аз тебе сънувам и любя. И нявга, когато помръкна отрупан със черни проклятия — дълбоко и чисто небе, вземи ме у свойте обятия! 2
Разгърни се широко над мен! Цяла нощ те сънувах и чаках, чаках буден и в тъмно, и в ден, чаках буден и плаках, и плаках… Разгърни се широко над мен! Твойта луда безбрежност ме мами — аз простирам към тебе ръце, покажи ми съзвучните гами на капризното свое лице! Аз съм жертва на земните ями, аз съм пленник на свойто сърце. Твойта луда безбрежност ме мами — аз простирам към тебе ръце. Моят път е размирно метежен и незнайна е мойта съдба. Сещам земния страх неизбежен и в мъчителна жажда скърбя. Потопи ме в копнежа си нежен, дето няма ни скръб, ни борба! Моят път е размирно метежен и незнайна е мойта съдба. Зачарован и нежно смирен, потопи ме в лазурната бездна — нека бъда навеки пленен! Твойта смърт е спокойна и звездна — разгърни се приветно над мен! 3
Небе безоблачно, широко и лазурно, небе на странните капризни изненади ту черно като смърт, ту светло и безбурно, сред рой съзвездия и облачни грамади. О, има светли дни, когато аз ликувам — и мойта радост е във тебе отразена; о, има сиви дни, когато аз тъгувам — и моят скърбен блен във теб е въплотен; о, има мрачни дни без сън и без надежда, когато всеки звук е пълен със печал — тогава моят стих, изваян от метал, през твоя мрачен лик тревожно се оглежда; но има часове и кървави, и страшни, когато вика в мен неволята набрана, тогава вее смърт по улиците прашни и твойта тишина, от трясъци раздрана, изпраща огън, дъжд, светкавици и град — и тръпнат плочите на мокрия площад. И твойте облаци започват канонада над грешната земя — и тя реве и вика и става между вас тогава страшна свада — и падат мълнии, и свети електрика… И ти само тогаз приличаш на земята със нейните борби на живия безброй. Обичам тоя час на кървава разплата, на смъртните стрели и смелия двубой. 4
Аз съм бедния син на земята, изнемогнал от скърби и труд, и безропотен раб на съдбата, ограден съм от слънце и студ. И заморен от вечната грижа на суетния призрачен ден, отпочивам си в бедната хижа, безнадежден и болно-смирен. Ала в своята мисъл потайна аз приличам на бдителен страж, че през земната мъка безкрайна грее някакъв светъл мираж: аз се нося над сънни морета и над звездните сфери летя, запленен по незнайна планета, упоен от мистични цветя. И в лъжата мечтателно-нежна (сякаш приказка някаква бе) — виждам твойта пустиня безбрежна, чародейно и гордо небе! Информация за текста
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7319]
Последна редакция: 2008-05-12 16:30:00
