Читать «Класацията» онлайн - страница 6

Карла Оуенс не беше сигурна какво може да сподели с жената пред себе си. По принцип трябваше да е колкото се може по-малко. Кредото на литературния агент.

— Доколкото разбрах, мистър Купър ви е помолил да ми изпратите ръкописа, така ли е?

Аби преглътна мъчително. В представите й това беше литературен еквивалент на война, а във всяка война първата жертва бе истината.

— Да — отвърна тя.

— Ако не го представлявате официално, мога ли да попитам какво правите?

— Понякога преписвам, понякога редактирам. Често разговаряме и обсъждаме идеи.

Оуенс разузнаваше. Опитваше се да разбере дали Аби играе важна роля в живота на Гейбъл Купър. След като не му беше адвокат, каква бе тогава?

Премери я с поглед. Аби наближаваше четирийсетте и беше доста привлекателна. Беше възможно дори да изглежда красива, но явно не полагаше грижи за външността си. Карла се опитваше да си представи двамата заедно. Малко редактиране, малко разтриване на гърба, работа до късно през нощта, която може да се превърне в ленива сутрин. Не беше изключено и да са любовници.

— Значи му сътрудничите?

— Не бих използвала тази дума.

Оуенс се усмихна, с което показа какво мисли.

— Да кажем, че сме само приятели. Понякога прекарваме времето си заедно. Когато си тръгва, ми казва къде отива и обикновено се връща.

— Разбирам. — Изведнъж усмивката на Карла стана още по-широка. Аби трябваше да влезе в сметката. Може би пък пътуването не беше напразно. След като нямаше начин да спечели в момента самия Купър, Аби беше следващата възможност, също добра.

Двете жени седяха пред чашите си и се преценяваха взаимно.

— Знаете ли къде е мистър Купър? — Оуенс би могла да го открие сама.

— Последния път се обади от Мексико.

— Обширен район.

— Някъде близо до, Канкун е.

Малко по-точно? Дали да попита за име на град? Карла не беше сигурна.

— На курорт ли е?

— Не. Гейбъл мрази курортите. Хора около басейн се пекат върху бетон. Из пущинаците е. Някъде на полуостров Юкатан. — Явно нямаше начин да го намери.

Оуенс отпи глътка кафе и се замисли над следващия си въпрос.

— И какво прави там?

— Събира материал за следващата си книга.

— Работи върху нова книга?

Аби кимна.

— Като тази ли? — Оуенс докосна пакета на масата пред себе си, сякаш той притежаваше целебни свойства.

Аби отново кимна.

— Ужасно важно е да поговорим — каза Оуенс. — Защо не опитаме да се свържем с него? Може би тази вечер? Нямам нищо против да остана един ден. Ще платя разговора.

Аби поклати глава.

— Не, не. Само ще си загубим времето. За да го открием, ще трябва да позвъним на няколко места. Ако е там, където си мисля… наоколо няма телефон. Освен това, когато работи, не обича да го безпокоят.

— Когато чуе това, което имам да му кажа, ще се зарадва, че го безпокоя, повярвайте ми.

Аби погледна изпитателно посетителката си.

— Може би някой издател проявява интерес към ръкописа? — Адвокатът влизаше в действие.

— Да речем. Подробностите обаче трябва да съобщя лично на мистър Купър.