Читать «Класацията» онлайн - страница 220

Морган погледна нагоре. На по-високото ниво имаше още една херметически затваряща се врата. Можеше да ги остави тук, да я заключи отвън и те да умрат в огнената гробница. Насочи се към стълбата, вдигнал пистолета в ръка.

— Ако стигне горе, с нас е свършено — прошепна Джак в ухото на Аби.

— Знам. — Тя сведе очи към гърдите си и Джак зърна проблясване на метал между китката й и разкъсаната блуза. Аби проследи погледа на Джак, обърнат към пуснатото резе.

— Не биваше така да става. — Морган я погледна и с пистолет в ръка се заизкачва по стълбата.

Джак направи рязко движение. Морган насочи дулото право в него и Джак замръзна на място.

Морган се обърна да види по-горното стъпало и вдигна крак към него. В този миг Аби хвана ножчето с два пръста и го метна към него. Морган инстинктивно вдигна ръка от перилото да се предпази от проблясващото острие и загуби опора.

Джак сграбчи Аби за лакътя и я дръпна в ъгъла до желязната врата. С другата удари рязко нагоре нажеженото резе. Горещият въздух в котелното подейства като артилерийски топ. Вратата отхвръкна встрани. Един драконов език се плъзна по рампата, изпепелявайки всичко наоколо. Огънят близна полетелия от стълбата Морган и го превърна в жива факла. С писък и трясък тупна на рампата, стреляйки напосоки. Куршумите се удряха в стоманата и рикошираха, а Джак стискаше Аби в обятията си зад щита на желязната врата.

Целият в пламъци, Морган се втурна към перилата и изхвърча през тях към кипящите води, заливащи трюма.

Джак ритна вратата да се затвори, разпра ризата си на ленти, които намота на ръцете си и така заключи резето. Подаде на Аби ленти — и тя да увие ръцете си. Изкачиха стълбата.

Водата зад тях се надигаше бързо. Докато стигнат до палубата, където лежеше Джес, тя вече се плискаше близо до него. Джак го подхвана под мишница. Аби застана от другата му страна и двамата го повлякоха.

Скачайки във водата, съзряха фаровете на мерцедеса, заобиколен от полицейски коли. Хенри и един от охраната му тичаха по дървената стълба, която се спускаше от кея.

Солената вода пареше, намирайки всяка резка и драскотина по телата им. Плуваха сред отломките и гледаха пламъците, които изригваха от водата, разпалвани от въздуха, бликащ от разделените трюмове на „Куеста Верде“.

ЕПИЛОГ

Аби и Джак седяха мълчаливо в едно кафене на открито във Феърхейвън, през една пряка от книжарница „Вилидж Букс“. Бяха достатъчно далеч от нея, за да не ги познае никой — просто двама туристи, които си приказваха. Днес селището бе оживено. Феърхейвън бе историческата част на Белингам, който се намираше в щата Вашингтон, близо до границата с Канада.

Действието в бестселъра на Аби се развиваше предимно тук и сега наблизо се снимаха сцени от филма. Имаше камери и камиони с реквизит, но повечето хора просто се мотаеха наоколо и зяпаха.

Продуцентите бяха наели Аби за консултант. Сега те и Бертоли знаеха истината. Изглежда, тя не бе оказала значение.

Днес Аби бе дошла да раздава автографи. Току-що бе излязло продължението на романа. Тя и Джак бяха предизвикали сензация в Америка, но по причини, които не влизаха в някогашните й планове. Всъщност новина номер едно от Източното до Западното крайбрежие беше опитът на Морган да си присвои авторството на книгата, а също и убийствата, и замисълът му да ликвидира тях двамата. На читателите несъмнено им допадаше хубостта на Джак, но сега вниманието им бе приковано от вечните сили, които неизменно събуждат любопитство към една история: запленението от отприщената жестокост и онова, което я събужда. При цялото старателно планиране на Аби съдбата все пак изигра по-силната карта.