Читать «Класацията» онлайн - страница 219

Тя се стегна и той го почувства. Внезапно Морган осъзна изреченото. С едно светкавичен замах измъкна от обувката си ножа за линолеум, чието острие проблесна пред гърлото на Аби. Острият му връх я прободе и изтръгна от плътта й капчица кръв.

— Ако мръднеш, ще я убия. Не се шегувам — викна Морган. — Не исках да се стига дотук, но ти ме принуди. — Караше се на Аби като разгневен баща. Острието опираше в гърлото й. — Не искаше да ме послушаш. Опитах се да те предупредя. Казах ти, че ще ни измами, но ти не ми повярва.

Джак се наведе полека, отмести се едва-едва, прицелвайки се за стрелба.

Морган го видя и се дръпна, извъртайки Аби на прицела му.

— Заклевам ти се, че ще я убия.

— С тази хватка ли закла Чарли? — попита Аби.

— Той дори не заслужаваше такава лека смърт. Нищо не почувства — увери я Морган. — Никаква болка, никакво страдание. А щеше да ти изпие кръвта. Ти си хубава жена, но налиташ на калпави мъже.

— И на калпави приятели. — Аби понечи да се отскубне от него, но той притисна острието към врата й и тя се спря.

— Хвърли тук пистолета.

— Дума да не става — каза Джак.

— Ще я убия, ако не го направиш.

— Ще я убиеш, ако го направя. Така ще имам удоволствието да ти пръсна черепа в мига, когато мръднеш.

— Ако останем тук, ще се изпечем — каза Морган.

— Хвърли ножа и я пусни — заповяда му Джак.

Стоманата наоколо скърцаше.

Дойде откъм търбуха на кораба — силен гръм от експлозията, която го разтресе до кила. Един от контейнерите с мазут се беше взривил. Тримата отхвръкнаха от пода и паднаха на рампата като чували с цимент. Първи се строполи Морган.

Джак падна на рамо, пистолетът отхвръкна и се плъзна по тясната рампа. Гръмна втора експлозия и Аби се подхлъзна. Увисна надолу, вкопчила пръсти в ръба. Джак се закрепи за решетката и протегна другата си ръка към нея. Хвана я за китката и стисна здраво. Стоманените стени се огъваха. Пламъци и потоци бушуваха под тях, докато Джак се мъчеше да улови и другата ръка на Аби. Залюля я като махало веднъж, после пак. Кракът й се закачи за ръба на рампата и Джак успя да я изтегли. Голата й ръка се удари в нажежената стомана.

— Трябваше да я оставиш да падне. — Морган стоеше насреща им и държеше пистолета, насочен към Джак.

Аби се претърколи върху нещо твърдо и остана да лежи странично върху него.

— Прави! Станете на крака!

Гледаха дулото. Предпазителят бе свален. Едно разтрисане на кораба, и пистолетът щеше да изгърми.

— Мърдайте — викна Морган. — Или ще ви застрелям където сте.

Джак се подпря на колене и стана. Подаде ръка на Аби да се изправи на крака. Тя държеше едната си китка към гърдите, сякаш бе счупена. Двамата запристъпваха полека към затворената врата. Онази, на която Морган бе пуснал само едното резе.

Аби чуваше как стоманата наоколо свисти под напора на водата и огъня. Чуваше съсъка на нажежен метал, усещаше вибрациите на разцепващия се кораб. „Куеста Верде“ потъваше.

— Движете се — изкрещя Морган.

Джак и Аби направиха още няколко крачки и стигнаха до ъгъла, близо до желязната врата.