Читать «Класацията» онлайн - страница 218

— Кой?

— Джак. Виж какво направи с кораба.

Морган мигом забрави бушуващите пламъци отдолу.

— Права си. — Умът му не го побираше. За една седмица бе допуснал повече грешки, отколкото през целия си живот.

— Той е въоръжен — каза Аби. — Има пистолет, видях го. Може би и снайпер, не знам.

Морган я гледаше с блуждаещи очи. Не беше сигурна, че я чува.

— Мислиш ли, че той е предизвикал взрива? — попита Аби.

— Вероятно. — Морган сякаш се опитваше да осмисли не щата. — Хайде, трябва да побързаме. — Той грубо сграбчи ръката й и я повлече по металната рампа, която минаваше високо над котелното. Притичаха по нея и излязоха през отворена врата. Морган спря и я затвори, за да не бълва топлина. Успя да пусне само едното резе.

В този миг Аби изпищя. Щом се обърна, Спенсър видя Джак. Стоеше на два метра разстояние от тях, в подножието на стълбата. Това бе единственият път за бягство от кораба. Джак бръкна в задния си джоб и извади беретата. Насочи я към Морган.

— Аби, ела насам. — Не изпускаше от очи ръцете на Морган. Стисна пистолета между двете си длани и се прицели в гърдите на Спенсър.

Спенсър се пъхна зад нея и част от главата й попадна на мушката.

Джак се отмести леко, търсейки ъгъла, от който да стреля, ако се наложи. Подеха смъртоносен менует.

— Чуй ме. Махни се от нея.

Аби замръзна.

— Не мърдай. — Морган беше зад нея, стиснал раменете й, сякаш за опора.

— Не разбираш ли? Той се опита да те убие на острова — каза Джак. — Той взриви къщата.

— Свали оръжието, Джак. Няма нужда от него — опита се да го вразуми Аби.

— Ако го сваля, той ще ни убие и двамата — каза Джак.

— Ти си се побъркал, Джак. Трябва ти лекарска помощ. Полицията ще прояви разбиране.

Морган се наведе към ухото й и прошепна:

— Права си, напълно е превъртял.

— Какво ти каза? — Джак размаха пистолета, сякаш искаше да ги раздели.

— Казвам й да запази спокойствие. Не мислиш ли, че е време всички да се махаме оттук? — Морган погледна през перилата. Засега пламъците се ограничаваха в предната част на затвореното пространство. Но металната обшивка скърцаше, разширяваше се. Морган знаеше, че корабът може да се взриви всеки миг. Толкова силно стискаше раменете на Аби, че я заболя.

— Аби, чуй ме, имам доказателство.

Джак свали едната си ръка от дръжката на пистолета и се опита да измъкне листа от плика, но не успя. Горещината, лъхаща от трюмовете, превръщаше всичко в открита пещ.

— Помогни ми. — Джак протегна плика към нея, но тя не помръдна.

— Недей. Не се движи — каза Морган.

— Не го слушай, той се опита да ни убие и двамата — каза Джак.

— Болен човек. — Морган усещаше топлината, която лъхаше от стоманените листове. — Способен е да измисли какво ли не, само и само да приближиш. И тогава ще те убие. Той очисти Тереза и Джоуи, той преряза гърлото на Чарли. На нито една дума не можеш да му вярваш.

В мига, когато очите й срещнаха погледа на Джак, тя разбра. Очите му гледаха умолително, наклонената встрани глава сякаш й казваше: „Ето, виж сама.“ Държеше плика в протегнатата си ръка, но на Аби не й трябваше доказателство. Как знаеше Морган, че гърлото на Чарли е прерязано… освен ако самият той не го бе заклал.