Читать «Класацията» онлайн - страница 217

Аби лежеше просната на стоманения под. Мракът се изпълни с остър мирис на пушек. В ушите й запищя сирена още щом се появи червената мълния над вратата, която тя току-що залости с дръжката на някаква четка.

Беше зашеметена, с притъпени сетива и парализиран ум. Нагорещеният метален под разливаше приятна топлина по вените й.

Надигна се бавно, все още в унес, и се залюшка към вратата. Отмести дръжката на четката и се опита да отвори резето. То не помръдваше. Експлозията бе усукала стените и бе затиснала стоманената врата между рамката й. Аби бе в капан.

Имаше само един изход: към дима и топлината. Аби покри лицето си с ръце и се отправи към мрака.

Взривът застигна Джес на стълбата и го запрати в подножието й. Той летя пет метра и тупна на металната пътека. Жестока болка преряза крака му под коляното и когато погледна, видя назъбения край на костта, която бе пробила плътта му. Беше раздрала крачола и кръвта шуртеше.

Джак долази до брат си по тясната пътека и бързо прецени състоянието му. Джес скоро щеше да изпадне в шок. Джак свали колана си и направи нещо като турникет над коляното му, използвайки твърдия калъф на оптическия прибор. После хукна нагоре по стълбата.

На външната палуба откри пожарникарски маркуч в остъклено сандъче. Разби стъклото, разви маркуча и го метна долу. Спусна се бързо при брат си, промуши маркуча под мишниците му и го завърза на гърба. Отне му близо три минути да го изтегли на външната палуба. Корабът започваше да потъва. От един комин горе бълваха пламъци. Той подпря Джес на перилата, после наведе главата му да го предпази от удар.

— Трябва да потърся Аби.

— Върви — отпрати го с помахване Джес. — Аз съм добре. — Дишаше тежко, но беше в съзнание.

Джак отново се спусна по стълбата.

Спенсър тръгна по металната рампа, която минаваше над котлите. Пламъците, плуващи по водата, се издигаха все по-високо.

— Морган. — Едва доловим глас. Идваше отгоре, безплътен, сякаш от отвъдното.

За миг Спенсър помисли, че е умрял. Облъхваха го жарки талази. Сигурно бе попаднал в ада.

Обърна се и вдигна поглед нагоре. На стълбата съзря Аби — слизаше към него. Потърка очи, обзет от ужас. Призракът й бе дошъл да търси възмездие. Лицето й бе покрито в сажди. Ръцете й бяха окървавени, дрехите обгорели. Тя скочи от стълбата и той инстинктивно протегна ръце да я поеме. В следващия миг се вцепени. Аби беше от плът и кръв.

Тя увисна на врата му и се помъчи да си поеме дъх. Задушаващият дим бе напоен с противната миризма на горящ мазут.

— Как ме намери? — Това бе единственото, което Морган успя да измисли.

— Открих кораба. По телефонното съобщение. Помниш ли?

Помнеше и още как. Сега въпросът бе какво да прави с нея. Погледна през перилата към горящото езеро, обмисляйки варианти.

— Трябва да бягаме оттук — каза Аби. — Той е горе.