Читать «Из „Трилистник“» онлайн
Константин Балмонт
Константин Балмонт
Из „Трилистник“
На Дагни Кристенсен
2. В градината ми
В градината ми греят рози бели, до белите червени — тъй прекрасни, а в моята душа — мечти несмели, стеснителни, но страстни. В живота те видях веднъж, любима, веднъж мечта с мечтата тук се срещат, гори в душата ми любов непобедима, несвършваща, гореща. Лицето ти пак виждам — побледняло, косите ти — като вълна запалена, очите ти с надежда потъмняла и устните ти алени. Веднъж, веднъж познах при теб, любима, какво е щастие, от любовта забрава — о, сянко моя, безтелесна си, но зрима. Любов не се предава. Омайна любовта е — гроздове узрели, в душата ми звучат молитви страстни, в градината ми греят рози бели, до белите червени — тъй прекрасни. 3. Слънцето залязва
Слънцето залязва. Пак съм сам. И сам. Слънцето напуска земния ни храм. Светлина последна по върха личи — сетният му поглед, сетните лъчи. Въздухът изстива, от мъгла скован. Някой тежко диша, във земята взрян. Потъмняват бавно морските води. — От нощта избягай, бързо си иди. — Твоят дом къде е? — Само там е той, дето с поглед следваш звездния порой, дето с лъч просветват твоите мечти, дето има слънце, дето си и ти. Информация за текста
Константин Балмонт
Сканиране и разпознаване: sir_Ivanhoe, 2009
Редакция: NomaD, 2010
Издание:
Константин Балмонт. Дойдох да видя слънцето. Избрана лирика
Рецензент: Милена Лилова
Редактор: Марта Владова
Художник: Петър Добрев
Технически редактор: Ронка Кръстанова
Коректор: Мила Томанова-Димитрова
Издателска къща „Христо Ботев“, София, 1993
ISBN 954-445-053-X
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14929]
Последна редакция: 2010-01-10 18:20:00
1
Норвежка поетеса, преводачка, кореспондент на московското списание на символистите „Веем“. — Бел.прев.
