Читать «Игра на чужд терен» онлайн - страница 21

Ами ако е обидила незаслужено онзи блондин? Ами ако той, не щеш ли, се е вгледал в бледата й красота и наистина е искал да я ухажва без никакви задни мисли? Още повече че усмивката, с която тя го ослепи, наистина си беше разкошна, изигра я много старателно. Ами възрастта? Той е на около двайсет и пет — двайсет и седем, а тя — на трийсет и три, но с анцуга и с косата, хваната на опашка, изглежда много по-млада. Сигурно трябваше да се държи по-внимателно с него. Но, от друга страна… Нали някой е претърсвал стаята й, и то точно докато онзи я будалкаше в бара. Едва ли е станало, докато обикаляше сградата за процедури и търсеше часовника. Настя много добре си спомняше, че преди да тръгне за бара, отвори тълковния речник на Уебстър, за да потърси една дума, и сложи дългата правоъгълна гума точно под реда с думата, за да се върне към нея още веднъж. А когато оглеждаше стаята, гумата беше поставена също така грижливо, точно под реда, само че редът беше друг, малко по-надолу. Под омонима на онази дума: наглед същата, но с друг смисъл.

Интересно, дали бяха влезли през вратата или през балкона? Утре сутринта ще трябва да попита Регина Аркадиевна, може да е чула нещо. Не, реши Настя, трябва да изхвърля всичко това от главата си и да си почивам. Нямам нищо за крадене, не може да представлявам интерес за някого, тъй че не е нужно да се затормозявам с глупости.

Това беше втората й грешка.

Ден четвърти

Когато се събуди сутринта, Настя реши да започне нов живот, а същевременно да провери на практика теорията, че битието определяло съзнанието. Казват, че актьорите понякога толкова се вживявали в ролята, че започвали да мислят и чувстват като персонажа, който играят в момента. „Ще се опитам да бъда ЖЕНА — мислеше си тя — и може би това поне малко ще разтопи леда, който ме е замразил цялата отвътре, от който душата ми зъзне.“

Преди да тръгне за закуска, тя почерни белезникавите си вежди и мигли, лекичко начерви устните си, облече ярка фланелка, а върху нея — не горнището на анцуга, а дълъг черен пухкав жакет, на чийто фон разпуснатата й светла коса изглеждаше почти платинена. Повъртя в ръцете си флакона „Клима“ и го върна на мястото му: беше чела някъде, че да се парфюмираш преди закуска е признак за лошо възпитание.

На слизане към трапезарията Настя внимаваше за походката и осанката си и изпитваше радостна възбуда. Изглежда, лекарството помагаше.