Читать «Игра на чужд терен» онлайн - страница 20

— Хитро си го измислил! — разсмя се Коля. — Аз пък вече се бях размечтал! Мислех си: ще се запозная с момата и чупката — ще си почета книжка, ще ида на кино, а после ще дойда тук и ще започна вдъхновено да ви лъжа колко тежко детство е имала тя и как я е биел пияният й баща. Да, ама не!

Женя любопитно погледна Алфьоров. Лек характер има човекът, щом така спокойно си признава как е смятал да мами. Лек, открит. Дали да не го остави на мира, докато не е станало късно?

— Условията ясни ли са? Тогава да обсъдим регламента. Залогът е сто хиляди. Избираме жените чрез жребий. Да речем, на тебе, Пашка, ти се пада мадамата от стая 102. Всички слагаме по сто хилядарки на масата. Спечелиш ли, вземаш нашите двеста. Изгубиш ли — ние двамата вземаме твоя залог и си го делим по равно. Ясно ли е това?

— Май че да — колебливо проточи Коля.

— По-нататък. Жената, която не си успял да свалиш, поскъпва двойно. Това означава, че ако някой друг пожелае да се заеме с нея, залогът му става двеста. Ако се стигне до трети — четиристотин.

— Да спечеля осемстотин хиляди само за да си почеша езика шест часа? Ей, страшен си, Жека! Готов съм да започна още днес. За успехите ни в дърдоренето! — Добринин вдигна чашката си и я гаврътна.

— Тогава да пристъпим към тегленето на жребия.

Шахнович извади списъка, молив и един празен лист, който накъса на няколко парчета. Написа на листчетата номера, смачка ги на топчета и ги хвърли в една празна чаша.

* * *

Настя Каменская почти не мигна през нощта, борейки се безуспешно с обзелата я тревога. Нещо се заплиташе около нея. Първо, оня рус красавец в бара, а и през това време някой е влизал в стаята й. Обикновен крадец? Глупости, нейният външен вид напълно отговаря на благосъстоянието й, човек трябва да е сляп, та като погледне фланелките и пуловерите й, да заподозре, че в стаята й има нещо що-годе ценно. Какво са търсили тогава? И дали младежът от бара има връзка с това? Защото е ясно, че той не е оттук-оттам.

А, от друга страна, може би тя търси под вола теле? Настя се измуши изпод одеялото, дошляпа боса до банята, където на стената бе окачено огледало в цял ръст, и критично се заразглежда. Фигурата й е красива, пропорционална, с краката си спокойно може да се гордее. Косата й е гъста, права, дълга, ако я разреше с четката и я разпусне, ще се разлее като лъскав воал по раменете и гърба й. Вярно, цветът й е някак неопределен, ни риба, ни рак, нито пепелява, нито тъмноруса. Правилни черти на лицето, прав нос, много светли очи. Но кой знае защо, всичко това заедно не прави впечатление. Може би защото у нея няма вътрешен огън, страст, живот? Затова и мимиката й е вяла, и походката й е тежка, и няма желание да облича модни дрешки и да се гримира. Хлад владее душата на Настя. Вечен лед и огромна скука. Интересува я само интелектуалната работа. Като дете и младо момиче беше щастлива само когато се занимаваше с математика или чужди езици. Дори завърши физико-математическа гимназия, но въпреки това записа право, макар че Льошка, верният приятел и съученик, положи какви ли не усилия да я разубеди. Той остана верен на математиката и вече е доктор на науките. А тя изпитва удоволствие от работата си, хобито й е да анализира и да решава задачи. Разбира се, това не я прави по-женствена. Но какво да прави, като всичко друго й е безинтересно! Не може дори да се влюби както трябва, така да се влюби, че краката й да се подкосяват, а сърцето да замира. Тези неща й навяват скука…