Читать «Игра на чужд терен» онлайн - страница 19

Вторият обитател на стая 240 беше пълна противоположност на съжителя си. Павел Добринин живееше и работеше в съседния град, а в „Долината“ беше дошъл най-вече за развлечение. Тук беше не по-малко комфортно от прочутия курорт Дагомис, а пък картите бяха по-евтини. Обстоятелството, че и жените тук, съответно на цените на картите, бяха по-малко разкошни, не вълнуваше Павел: съблечеш ли ги, всички са еднакви, цинично си мислеше той. На своите трийсет години вече неведнъж се бе уверявал в това. Между другото искаше да полекува в санаториума крака си, счупен преди няколко години, когато на пияна глава се бе хванал на бас и се бе спуснал с чужди ски, без да си натъкми предварително закопчаването. Поради това обувката не се откопча от ската, когато трябваше, и оттогава Добринин започваше да накуцва при всяка промяна на времето.

Предложението на Женя Шахнович, новия им познат, звучеше съвсем необичайно, но именно затова беше още по-привлекателно. Да се хванат на бас за жени! Страхотно! Ами че тук ги има толкова много, че Добринин, висок строен красавец, като едното нищо можеше да си тръгне като милионер.

— Не съм садист — каза Женя, отхапвайки с апетит от сандвича с доброкачествен салам — и не настоявам непременно да ги вкарвате в леглото си. Да завоюваш една жена значи да спечелиш съгласието й. И толкоз. Дали да се възползвате от съгласието й, или не — си е ваша работа, според собственото ви настроение. Условието на облога е дамата да прекара във вашата компания най-малко шест часа, да ви покани в стаята си и да остане насаме с вас. Нищо повече не се изисква.

— И само толкоз? — пренебрежително изхъмка Павел.

— Не си мисли, че е толкова просто. Да накараш една жена цели шест часа да разговаря с теб, без да й стане скучно и без да те прати по дяволите — то е все едно да разтовариш вагон въглища. Опитай и ще разбереш. Ако беше толкова лесно, нямаше да ви предложа да залагаме пари. Дамата трябва да се омае, разбирате ли?

— А как ще се контролираме? — попита мнителният Алфьоров, който във всичко съзираше измама.

— Хубав въпрос — одобрително кимна Женя, както наливаше коняка. — Като един вид контрол предлагам да си разказваме всичко, което сме научили от събеседничките си. А за да не се съблазняваме да послъгваме, накарайте ги да разказват как прекарват времето си тук, в „Долината“. С кого общуват, какви са съседите им, харесват ли им лекарите и обслужващият персонал. С една дума за неща, които могат да се проверят. Колкото повече ви разкажат, значи толкова по-дълго сте разговаряли. Всичко е просто като фасул. Е, какво ще кажете?