Читать «Игра на чужд терен» онлайн - страница 18

— Та значи нищо няма да ми кажете? Тогава всичко най-хубаво.

Тя угаси цигарата и стана.

— Имате прелестна усмивка — тъжно каза младежът.

„Това не е моята усмивка, откраднах я от една актриса. Тренирах цяла седмица, докато не я усвоих. Използвам я специално за случаи, когато искам да изглеждам необикновено доброжелателна — като днес. Ти, момче, изобщо не си глупак. Но макар и с нещо дребно, успях да те измамя“ — мислеше си Настя, докато се качваше по стълбите. Радваше се, че се бе отървала от блондина. Това беше първата й грешка.

Докато Настя беше навън, в стаята бе станало доста студено. Тя реши да вземе горещ душ, а през това време стаята щеше да се стопли. Като масажираше с пръсти болния си кръст, тя с наслада подлагаше гръб на парещите водни струи. След като се напари хубаво, се разтри с кърпата и опипом с крак потърси джапанките си. Усети под стъпалото си влажните студени плочки и наведе очи: джапанките бяха малко по-встрани и не в положението, в което ги бе оставила, когато се бе върнала от басейна. Странно. През годините това движение й бе станало автоматично: където и да се намираше — вкъщи, в командировка, Настя винаги поставяше джапанките си така, че когато излиза изпод душа, точно да ги уцелва с крак. Усети неприятен хлад в стомаха, бързо се загърна в топлата хавлия и излезе от ваната. На пръв поглед всичко беше наред. Като се вгледа по-внимателно, Настя разбра: тук е влизал някой, ровил е из вещите й.

Приклекна рязко и едва не изпищя от острата болка, после измъкна сака изпод леглото. Напипа го малко по-навътре, самата тя никога не би го избутала толкова далече, понеже знаеше колко я боли, когато се навежда. Дръпна ципа на вътрешното джобче. Слава богу, удостоверението си беше на мястото, поставено точно както тя го поставяше.

Настя върна сака под леглото, внимателно изопна крака и подпря гръб на облегалката. Трябваше да помисли.

* * *

В стая 240 трима мъже пиеха коняк.

Единият от тях, московчанинът Коля Алфьоров, беше дошъл в „Долината“, за да доизлекува травмите си, получени при автомобилна катастрофа. Беше професионален шофьор, возеше с мерцедес генералния директор на едно акционерно дружество. Коля нямаше вина за онази катастрофа, той беше внимателен шофьор, тъй че не се наложи да плаща щетите. Само че счупената му ръка се срасна неправилно, започнаха някакви усложнения и лекарят посъветва Алфьоров да отиде в санаториум, и то именно в „Долината“, където успешно лекували именно травми и заболявания на опорно-двигателната система.

Нисък, слаб, с яки тренирани мускули, Коля никога, въпреки доста обикновената си външност, не бе страдал от липса на внимание от страна на жените. От дете спортуваше, участваше във велосипедни състезания, цели месеци прекарваше по спортни лагери и тренировъчни сборове, тъй че бе успял да се наслади на компанията на млади момичета до такава степен, че когато стана на двайсет, престана да им обръща внимание. Започнаха да му харесват по-зрели жени. Те изглеждаха на Алфьоров по-умни, бяха по-спокойни и опитни, хубаво готвеха и умееха да създават уют, а най-важното — не напираха да се омъжват за него. Докато младите момичета гледат лицето, зрелите дами ценят само неуморното тяло и не забелязват нито счупения нос на Коля, нито ранното му оплешивяване, нито ниския му ръст.