Читать «Игра на чужд терен» онлайн - страница 16

Настя отвори балконската врата да се проветри от цигарения дим, заключи стаята и по остъклената галерия тръгна към съседната сграда, където се намираха кабинетите за процедури и басейнът. Кабинетът на масажиста беше заключен. Пазачът долу й обясни, че масажистът работи до 16,00, а не е редно да отключва кабинета му без негово знание, макар естествено да има ключ. Настя се засмя вътрешно и си преведе наум фразата му на грубиянско чиновнически език: „Естествено мога да ти помогна, но имам право и да ти откажа, а много ми харесва да използвам това си право и да усещам властта си. Но ако ме помолиш хубавичко, ако се унижиш, може и да реша да ти услужа.“ Всичко това беше толкова изразително, с огромни букви изписано на челото на стареца, че Настя се обърна и си тръгна. Унижението от деня на пристигането й беше напълно достатъчно.

Когато излезе навън, тя се сети, че може да е забравила часовника в съблекалнята на басейна, сви зад ъгъла и се озова пред другия вход. Бабичката, която дежуреше в тази част на сградата, се оказа много по-приветлива и спокойно пусна Настя. След като претърси безуспешно женската съблекалня, тя замислено пое по коридора и по едно време иззад някаква врата се чуха гласове. Единият беше непознат мек баритон, другият — на инструкторката Катя, Настя го позна по характерното й „р“.

— … красив. Необичайна изработка. Май че е оригинална старинна отливка. Откъде взе това прелестно нещо? — питаше Катя.

— Подариха ми го — отговори мъжът.

— Бих го купила за мъжа си.

— Аз пък си мислех, че само ние, мъжете, когато изневеряваме на съпругите си, започваме да им правим подаръци. Да не би да имаш комплекс за вина, птиченцето ми?

— Хайде стига бе! — разсмя се Катя.

На връщане Настя си помисли, че старата й съседка май не беше преувеличила, като говореше за свободата на нравите в „Долината“. Пак закъсня за вечеря. Провери запасите си от кафе, надникна в кутията с бисквити, останала от снощното посещение на съседката, преброи колко има вътре и накрая реши да слезе в бара и да хапне нещо. И без това щеше да се наложи да помоли втория си баща да й прати пари.

В бара й хареса. Ненатрапчиво осветление, меки ъглови дивани, картини по стените, изключително любезен младеж на бара. Настя си взе кафе и две пасти, седна на една маса до прозореца и се замисли за една фраза, която май не беше превела твърде сполучливо.