Читать «Ековете» онлайн
Иван Вазов
Иван Вазов
Ековете
Скиталец беден по светът, аз не намерих никой път душа — душа си да излея, да кажа за какво копнея без колебанье и без страх: тук укор вдигнах, тамо смях. И злобна ярост ме връхлете, и викнах: „Вий, кои без жал убихте моя идеал и моя бог, да сте проклети!“ Но чух там отзив: „Клетий! Клетий!“ II
Отидох в тъмните гори: „На вас, извиках, поне мога да изповядам, кат на бога, пожара, дето в мен гори. В мен има демон, демон страшни: аз искам щастие, но то не е ни в корист, ни в злато, ни в мир, ни в радости домашни… Аз друго търся, като луд, но страх ме е да бъда чут: Аз искам: слава, слава, слава!“ И екът рече: „Лава… лава!“ III
Бегах в задрямалия дор и рекох: „Слушай мойта бол! Аз мрачен сьм, но ощ съм млад, в мен злото всичко не погуби, аз търся в тоя красен свят душа да любя — да ме люби, душа, но чиста от разврат, душа без маска, без преструвка, що дава нектара без яд и на гореща си целувка не туря никаква цена… За таз душа, душа една, бленувам, мисля и лудея.“ Но екът рече: „Де я?… Де я?…“ IV
В усои страшни се найдох, де вятър даже не дохажда: „Усои диви, аз дойдох със мойта мъка, с мойта жажда. Вий нямате ли у нас кът затулен, таен от светът, къде поетът да отдъхне, да найде тишина и мир, къде сърце му да заглъхне — да няма струни, ни кумир, — където бремето да снема?“ И аз чух отзив: „Нема!… Нема!…“ V
Дойдох в пространното море, де нищо не цъфти, не мре. „Море! Вълни! Стихия, вечност! Дълбоки бездни, безконечност! Кажете ми: Що е живот? Що е човек? И кой го праща в света за мъки, скръб и пот? Защо той мре, защо се ражда? Къде е висшата му цел? Дали в задгробния предел? Или в борбите на живота? Или на страстите в хомота? Защо е той — безсилн роб — от люлката до самий: гроб проклет за битка непрестайна?“ Морето рече: „Тайна!… Тайна!…“ Информация за текста
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Набиране: Надежда Владимирова
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4671]
Последна редакция: 2008-01-04 10:20:00
