Читать «Дядовата ръкавичка» онлайн
Елин Пелин
Елин Пелин
Дядовата ръкавичка
Тръгнал дядо за Златица, изгубил си ръкавица. Там играла на поляна Малка мишчица Гризана, ръкавичката видяла и на топличко се свряла. Ей го мокър и подплашен тича Зайо от горица. Спира го на пътя прашен дядовата ръкавица. — Кой на топло там се гуши? — пита Зайо дългоуши… — Аз съм мъничка Гризана. Кой си ти, та страх ме хвана? — аз съм Зайо Средногорски, крия се от думи хорски — каза Зайо боязливо и попита предпазливо: — В тая топла ръкавица мир дали ще да намери мойта, плахата душица? — Влез, самичка ми е скучно! — рече Гризла благозвучно. Подир малко иде Лиса. (То без нея що ли бива?) Насред пътя се курдиса и лукаво се подсмива. — Кой е в тая ръкавичка? — пита хитрата кумичка. — Мишка мъничка гризлива тук на топло си почива, Зайо-байо Средногорски, скрит от лоши думи хорски. Ами ваша милост кой е и защо ни безпокои! — Аз съм златната лисица и желая да се стопля в вашта чудна ръкавица. — Влез, макар че сме мнозина, но нали ни си роднина! Тръгна Вълчо от гората по работа към селата. Спира той на пътя прашен — гладен, настървен и страшен. Ръкавичката съглежда, да подуши се навежда, но усеща я, че шава и запитва той тогава: — Чия уплашена душица крий се в тая ръкавица? — Тук на топло си почива мишка мъничка гризлива, Зайо-байо Средногорски, скрит от лоши думи хорски, още нашата кумица, златокожата лисица. ами ваша милост кой е и защо ни безпокои? — Аз съм Вълчо от Балкана, гост желая да ви стана… — Влез, макар че сме мнозина, но нали си ни роднина! Подир малко всички сещат цяла земя разлюляна — иде рошава Мецана, в ръкавицата надникна и юнашки се провикна: — Чия уплашена душица крий се в тая ръкавица? — Тук на топло си почива мишка мъничка гризлива, Зайо-байо Средногорски, скрит от лоши думи хорски, още нашата кумица, златокожата лисица, Кумчо-вълчо от балкана, гост на нашата покана. Ами ваша милост кой е и за що ни безпокои? — Аз съм рошава Мецана, гост желая да ви стана. — Влез, макар че сме мнозина, но нали си ни роднина! Събрали се те другарски, разположили се царски и ръкавичката на друма и отворили си дума… Скоро дядо от Златица се завърна да потърси свойта топла ръкавица. Зер, ако я намери, баба с кремък ще я дере… И вървейки, и кашлейки, насред пътя той се спира и душата му примира, сърце му се разтреперва — гледа, гледа и не верва: ръкавичката му шава, миша глава се подава и опашка от лисица, и парченце от ушенце, едно късче кожух мечи, светят остри зъби нечии… — Какво мислиш бре, човече! — дядо сам на себе рече и ръкави си възпрете, и с тоягата удари, и повтори и потрети… Вечерта дома го срещна неговата баба стара: дядо лов с колата кара и засмян дори до уши, той лулата важно пуши… Информация за текста
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5740]
Последна редакция: 2008-03-29 20:00:00
