Читать «Добрият ученик» онлайн
Веселин Ханчев
Веселин Ханчев
Добрият ученик
Той беше добър ученик. Най-добрият в класа. Седеше на първия чин; до прозореца, вляво, беше нисък на ръст, с коса като пламък, червена и права, с цяло съзвездие лунички върху двете страни. Беше много добър ученик. Знаеше всеки урок, отговаряше точно и ясно, не мълчеше, когато учителят, питаше: прав зад катедрата. — Кои са царете от Второто българско царство? — Къде се намират Азорските острови? — Какво получаваме, когато прибавим към натрия три молекули сребро? Той беше добър ученик. Най-добрият в класа. Веднъж, съвсем неочаквано, влезе един офицер. Прав зад катедрата, офицерът посочи първия чин до прозореца вляво, и каза: — Излез на дъската. Ела. Говори. Отговаряй на всички въпроси подробно и ясно. Беше в час по мъчение. От стената като от черни килии гледаха Ботев и Левски. Върху празните чинове седеше страхът и подсказваше: — Кои са ония, с които си ходил на сбирка? — Къде се намира квартирата, дето се срещаше с тях? — Какво си получил? — Кому си го дал? Беше в час по безстрашие. Тои беше добър ученик. Най-добрият в класа. Излезе навън пред дъската. Косата му рижа изгря върху нейното черно небе с тебеширени облаци. Лицето му беше спокойно и ясно под златните лунички. Беше много добър ученик. Най-добрият в класа. Но нищо не каза. На всички въпроси отвърна с мълчание. Мълчеше, когато го питаха в класната стая. Мълчеше, когато навън го поведоха. Мълчеше, когато го туриха прав до стената на задния двор. Мълчеше, когато последен звънец удариха пушките. Беше много добър ученик. Мълча и получи отличен в час по безсмъртие. Информация за текста
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12607]
Последна редакция: 2009-08-28 15:13:47
