Читать «Вътрешно разследване» онлайн - страница 70

— Няма значение. Да речем, че проявява огромен интерес към един сенатор. Какво би го подтикнало?

Хановър сви рамене.

— Идват ми наум няколко причини. Например сенаторът може да се е разфучал за нещо, което ние сме направили…

Това е интересно, помисли си Ема — човекът вече беше пенсионер, а и се бяха отнесли с него ужасно, но той продължаваше да казва „ние“, все едно още работеше за ЦРУ. Може пък да бе сбъркала в преценката си за лоялността му.

— … или пък се бърка в бюджета на ЦРУ — ето това вече би разярило Чарли, — а може и да е в комисията по разузнаването към Сената и да задава грешните въпроси.

Хановър направи кратка пауза.

— Знаеш ли, Чарли е толкова стар, че дори е познавал Алън Дълес. С всичките тези простотии, които започнаха след единайсети септември, когато назначиха този крал на разузнаването да води парада, ни принудиха да си играем на „мамо, може ли“ с Конгреса всеки път, когато искаме да се изакаме, задължиха ни да се занимаваме с всеки изпаднал полицейски участък в града — такива неща много биха раздразнили Чарли. И ако този сенатор ги е погнал за нещо… Е, на Чарли му се иска да е така, както беше в доброто старо време, когато никой не знаеше какво, по дяволите, вършим.

Ема познаваше Джуди Пауъл по възможно най-тривиалния начин — бяха съседки повече от десет години.

„Административен асистент“ обикновено означаваше, че жената работи като обикновена секретарка, но тази формулировка й придаваше фалшива значимост и намекваше, че се съблюдава равнопоставеността между половете. В случая с Джуди Пауъл обаче длъжността „административен асистент“ удряше право в десетката. Тя беше работила за някои от най-важните хора във Вашингтон през последните трийсет години и поради огромния й талант работата й далеч не се ограничаваше до вдигането на телефона и уговарянето на командировки за шефа си. В момента работеше за сенатор Майкъл Сандовал, председател на Комисията по разузнаване към Сената на САЩ.

Ема почука на вратата на Джуди.

— Ема! — възкликна Джуди от радост, че я вижда. Джуди харесваше Ема по същата причина, по която и Ема харесваше Джуди — и двете бяха изключително умни и способни. Джуди беше едра жена и се чувстваше добре в тялото си. Харесваше й да е такава, каквато е. Обличаше се добре, косата й беше внимателно фризирана, за да подхожда на кръглото й лице, и гримът й винаги беше перфектен. Съпругът й работеше в Националния архив, но Ема нямаше никаква представа с какво се занимава, а и се съмняваше, че някога ще разбере. Хенри Пауъл говореше по-малко от всеки друг мъж, когото някога бе познавала.

Веднъж Ема беше на гости на Джуди и обсъждаха фирмата за поддържане на градини, която и двете ползваха. Нивото на обслужване беше спаднало и двете дискутираха положението, опитвайки се да решат дали да не си потърсят друга фирма, или да положат усилия да ги сложат на място. Джуди беше попитала съпруга си за мнение по въпроса. Той сведе вестника, който четеше, направи физиономия, която възприеха като „идея нямам“, и продължи да чете. Тогава Джуди каза: